Актуална икономическа обстановка в Албания

Албания е развиваща се държава с модерна отворена пазарна икономика. Слабата съдебна система, сложните изисквания за лицензиране, корупцията и остарялата инфраструктура обаче са причина за лошата бизнес обстановка в страната, което пък е предпоставка за отдръпване на чуждестранните инвеститори, както и за невъзможност за привличане на нови. Това е общата оценка, дадена за страната от сайта IndexMundi, който съдържа детайлна информация за икономическия статут на държавите по света, представена под формата на графики, статистики и карти. В доклада, който представя икономическия профил на южноевропейската страна за 2017 година, е посочено, че от 2014 година насам икономиката на Албания непрекъснато се подобрява, като прогнозата за настоящата година е тя да достигне растеж от 3,8%. Което означава, че държавата бавно, но успешно се възстановява от влошеното си икономическо състояние след финансовата криза от 2008 година.

Оказва се, че значителен катализатор за този растеж са инвестициите, голяма част от които постъпват в страната от албанци, които живеят в Гърция и Италия. И все пак изглежда на Албания ще бъде трудно да възстанови икономиката си от състоянието ѝ преди финансовата криза. Данните сочат, че преди нея инвестициите в страната са съставлявали 12-15% от БВП, а през 2015 година са се свили до 5,8%. През последните три години БВП на страната се повишава, но ще бъде необходимо време и много усилия, за да стъпи на високата си стълбица отпреди 2008 година. Стойностите му за глава от населението са 11,100 $ за 2014 година, 11,500 $ за 2015-та и 11,900 $ за 2016-та. Реалният растеж пък е 2,6% за 2015 г., 3,4% за 2016-та и очакваните 3,8% за текущата година. Разпределението на БВП по сектори пък е съответно: 21,6% за земеделие, 14,9% за индустрия и 63,5% за услуги. Номиналният БВП за 2017 година е 13,367 милиарда, а паритетът на покупателната способност е 36,524 милиарда долара.

И след като заговорихме за сектори, важно е да обърнем малко повече внимание на земеделието, което е отговорно за осигуряването на почти половината от работните места в страната. За сметка на това обаче неговият дял от БВП е едва 1/5. Проблемът идва оттам, че земеделският бизнес е ограничен до малки семейни операции и селско стопанство. Причината за това е липсата на средства за модерно оборудване и наличието най-вече на малки и недостатъчни по площ обработваеми земи. Голяма пречка за развитието на земеделския сектор е и фактът, че огромна част от земите нямат определен собственик, като неясните права над собствеността са спънка за значителна част от населението. Законодателството относно собствеността е частично и некоординирано. По данни на Index of Economic Freedom процедурите по регистрация на недвижими имоти са тромави, а съдебната система, макар и независима по Конституция, е обект на политически натиск и разполага с ограничени ресурси. Свободен достъп до лична собственост има 54% от населението, като това всъщност е най-високата стойност в историята на Албания, което я поставя в графата на по-скоро несвободните в това отношение държави. Страната произвежда предимно царевица, картофи, пшеница, маслини, грозде, месо и млечни продукти. Що се отнася до индустриалния сектор, най-масово произвежданите стоки са храна, дрехи и обувки, дървен материал и цимент, развити са също така минната промишленост и хидроенергетиката.

Общият брой на албанското население е 2,876 милиона, 1,179 милиона от което е напълно работоспособно към 2016 г. 14,3% от общото население обаче се намира под прага на бедността (последните данни са за 2012 г.). Заетите в сектора на земеделието към 2014 г. са 41,8%, в индустриалния сектор - 11,4% и в сектора на услугите - 46,8%. Тази информация показва, че наистина земеделският сектор има нужда от промяна в положителна посока, тъй като осигурява работа за значителна част от населението, но реалните приходи от техния труд не отговарят на усилията заради лошото състояние на земеделския бизнес. Добрата новина е, че безработицата в страната намалява, като за 2015 г. тя е била 16,9%, а за 2016-та - 14,5%. Това обаче все пак не са никак ниски стойности. Статистиката показва, че безработните младежи (15-24 г.) са 30,2%, като по-голямата част от тях са момчета. Данните на Index of Economic Freedom сочат, че свободен достъп до пазара на труда има 50,7% от населението, което го поставя на границите на определението за репресивен.

Що се отнася до туризма, правителството полага значителни усилия, за да подобри туристическия си облик. Аграрната Албания привлича пътешественици по-скоро със своята природа, отколкото с инфраструктурните си забележителности. Общият брой на туристите в страната до момента е общо 3,8 милиона, което я прави 25-тата най-посещавана държава в Европа. В момента е в сила проект, който цели да развие най-изолираните райони в южната част на страната и да насочи вниманието към автентичния провинциален начин на живот. Целта, според ръководителката на проекта Аурон Таре, е селските провинции да бъдат свързани с крайбрежните зони. Създателите на проекта се стремят да въведат туризма там, където местните никога не са чували за него, и да превърнат обезлюдените села, заедното с типичните за тях земеделие и селско стопанство, в желана атракция за туристите. Според тях резултатите вече са видими, тъй като все повече хора се връщат в малките населени места и започват да градят онова, което е изгубено с времето.

Туризмът несъмнено е отговорен за известна част от постъпленията в албанската хазна -  за 2016 година те са общо 3,203 милиарда долара, а разходите - 3,546 милиарда долара, съответно бюджетният дефицит е -2,8% от БВП. Публичният дълг за същата година е 71% от БВП, което е с 0,4% по-малко от 2015 година. Външният дълг на страната към 31 декември 2016 година е 7,797 милиарда долара, като се наблюдава увеличение спрямо 2015 година. Албания обаче притежава резерви от чуждестранна валута и злато на стойност 3,093 милиарда долара.

Голяма част от приходите за Албания идват от преките чуждестранни инвестиции, които са се увеличили с 167,90 милиона евро за първата четвърт на 2017 година. За 2016 година общата стойност на вноса е 4,667 милиарда долара, а на износа - 1,962 милиарда долара. Разликата между стойностите на износа и вноса показва, че Албания има нужда да подобри политиката си на износ, за да може тя да се доближи максимално до тази на инвестициите. Наличността на преките чуждестранни инвестиции в Албания за 2013 година е оценена на 5,459 млрд. долара, а за 2014 г. - на 6,056 млрд. долара.

Изглежда обаче, че въпреки споменатите в началото на този анализ пречки за инвеститорите, Албания все пак не може да се оплаче от липса на такива. Index of Economic Freedom поставя инвестиционната среда на границата между умерено свободна и предимно свободна. И ако страните, към които Албания - 130-ия най-голям износител в света -  изпраща най-голямо количество от своето производство (към 2015 г.), са Италия - 45%, Съединените американски щати - 7,3%, Гърция - 5,5%, Испания - 5% и Китай - 4,7%, то държавите-вносителки на стоки в Албания са както следва: Италия - 31%, Гърция - 8%, Китай - 9,1%, Турция - 8% и Германия - 6,8%. Виждаме, че в графата на вносителите фигурират две държави, които не са сред топ дестинациите за износ за Албания - Германия и Турция. За Турция Албания отделя само 2,7% от целия си износ, а за Германия - 4%.

Очевидно Италия е най-големият партньор на Албания по отношение на внос и износ на продукти. Китай и Турция обаче са от особено значение по този показател. Турция оказва своето влияние във вътрешната политика на Албания от незапомнени времена с претенции за роля на покровителка на мюсюлманската част от населението, която е 38,8%. Най-бързо развиващата се икономика в света - китайската, също гради своите стени на албанска територия. Още през 2001 година Китай и Албания подписват три споразумения за построяване на водноелектрическа централа в Северна Албания. Освен това тогава двете страни се споразумяват за интензивно сътрудничество в областта на културата, общественото здраве, туризма, а също така, в навечерието на 60-тата годишнина от китайско-албанското сътрудничество, се договарят и за засилено увеличаване на усилията за циментиране на политическите връзки между двете държави.

Нека разгледаме по-подробно партньорските отношения на Албания с тези две държави. За Турция Албания изнася по-малко отколкото внася, като по данни на The Observatory of Economic Complexity износът се състои предимно в полуготово желязо, сурово желязо, хромна руда и рафиниран петрол, допълнени от по-малък процент текстилни и кожени продукти. Общата стойност на износа за Турция е 54,6 милиона долара за 2015 година. Вносът на турски стоки в Албания се равнява на 337 милиона долара за същата година. Той е изключително разнообразен, но най-голям процент на внесеното от Турция се пада на железните конструкции, трикотажните платове, печени хранителни изделия, сред които и сладолед, мебелни плоскости и пакетирани медикаменти.

През последните години има много случаи, които ясно разкриват намеренията на Турция да бъде пряк инвеститор в Албания. На 24 март 2016 година например турски бизнесмени обсъждат на специална среща с албанския министър на икономическото развитие, туризма и предприемачеството Милва Економи възможностите за турски инвестиции в Албания, съобщава Албанската телеграфна агенция. На срещата е поставено ключово значение върху второто място, заемано от Турция в класацията на търговските партньори на Албания за 2015 година. Фокусът на разговорите е идеята за увеличаване на турското бизнес присъствие в Албания и промотирането на икономическите връзки между двете страни.

През януари 2017 година се състои друга важна за двустранните отношения между партньорите среща - Албано-турският бизнес и икономически форум. На нея Економи отправя открита покана към турския бизнес за инвестиции в енергийния, минния, туристическия, земеделския, транспортния сектор, както и в сектора на иновациите. В речта си тя нарича Турция “стратегически партньор”, като посочва, че 453 турски фирми извършват дейност в Албания и то в най-разнообразни сектори - банковия, телекомуникационния, образователния, здравния и енергийния. Дадена е и положителна оценка на стойността на турските инвестиции в Албания за третата четвърт на 2016 година, която е с 34 милиона евро по-голяма спрямо същия период за 2015 година и се равнява на 485 милиона евро.

Оказва се обаче, че Албания изнася повече продукция за Китай, отколкото за Турция - паричната стойност на стоките, влезли в Китай за 2015 година е 95 милиона долара. И тук сред най-предпочитаните от държавата-получател е хромната руда, на която се пада 73% от общия износ. Следва я медната руда с 12% и женските облекла с 3,7%. Вносът от Китай в Албания е 383 милиона долара, което отново надвишава с малко паричната стойност на турското партньорство. Най-внасяните стоки са оборудване за медийно излъчване, телефони, компютри, железни тръби, прежди от синтетични нишки и гумени обувки. Видно е, че по последни данни Китай е по-голям търговски партньор на Албания, но Турция несъмнено има амбиции, а вероятно и реални възможности, да заеме неговото място.

Още от 2010 година насам Албания се превръща във фокусна точка за китайските инвестиционни планове. През 2016 година пък медиите масово излизат със заглавия от типа на “Китай идва в града” (ориг. “China Claus is coming to town” - препратка към популярния рефрен “Santa Claus is coming to town” - “Дядо Коледа идва в града”). През юни “Форбс” заявява, че “за добро или лошо китайските компании изместват традиционните европейски инвестиционни партньори - Италия и Турция”. В този случай обаче се прокрадват съмнения относно предимно държавните китайски фирми, които инвестират в Албания. Освен това притеснение докарва фактът, че китайските компании искат да вкарат в страната свои кадри, при положение, че нивото на безработица в Албания е доста високо. Илир Мета, тогава в качеството си на говорител на парламента, заявява по темата, че Китай е важен икономически партньор за Албания, но ,,трябва да се уверим, че сключваме справедлива сделка, която поражда икономически растеж и създава повече работни места за албанците в Албания”.

И все пак съвместните китайско-албански проекти са факт. През юни 2016 година албанското правителство заявява, че е готово да сключи сделка с China State Construction за построяване на участък от път за съседна Македония на стойност 200 милиона евро. Проектът е стартиран, но все още не е завършен, тъй като по трасето са открити археологически останки от Римската империя и строежът върви бавно. По-рано през годината китайската компания Geo-Jade Petroleum купува правата за контрол над две албански петролни полета. Освен това през април две китайски компании обявяват, че съвместно ще купят летището в Тирана чрез концесионна сделка, която ще даде контрол на Китай над албанското летище за 10 години напред. Китай има амбиции и относно земеделския сектор в Албания, като през 2016 година отпуска субсидия в размер на 1,3 милиона евро за албанските фермери в рамките само на месец.

Видно е, че Китай активно подпомага модернизацията на Албания, превръщайки се във втория най-голям търговски партньор през 2016 година. Интересен аспект от китайско-албанските взаимоотношения е планираната за тази година работа по създаване на филм, описващ засилващите се политически и икономически връзки между Албания и Китай и нарастващите китайски инвестиции в страната. По информация на Албанската телеграфна агенция, която е партньор на радиото по създаването на филма, той ще бъде документален, като по него работят шестима журналисти от държавното радио China Radio International. Целта на проекта е да бъдат направени интервюта с представители на различни китайски компании, ситуирани в Албания, с работниците в тях, както и с албанските власти.  

На фона на всички тези положителни за албанската икономика (но дали и за албанската политика?) модернизационни инвестиции, продължават да изпъкват проблемите с корупцията по най-високите етажи на властта, както и със съдебната система. Албания е печално известна като “Меката на марихуаната” на Балканите, тъй като там се произвежда голяма част от наркотика, които бива изнасян за различни държави в Европа и по света. Според “Форбс” организирани престъпни синдикати, за които се предполага, че се ползват с подкрепата на политици, произвеждат общо малко над 992 тона канабис на година, на стойност 4,5 милиарда евро (6,1 милиарда долара), което грубо пресметнато е почти половината от БВП на Албания. Властите в страната полагат усилия за справяне с проблема, но те очевидно не са достатъчни. Често са упреквани в неспособност за разрешаване на нарко кризата, като не са малко случаите на официални лица, обвинени в протекционизъм или покриване на замесените в незаконния бизнес лица. В тази връзка през декември 2016 година албанското правителство прокарва нов закон за борбата с наркотиците с надеждата да постигне две неща: да отреже възможностите на наркопласьорите и да направи Албания сигурна зона за инвестиции. Властите се стремят да направят местата за произвеждане на марихуана по-видими чрез нови наблюдателни авиационни системи и техническо оборудване. По този начин би могла да бъде премахната една от основните пречки за влизането на Албания в Европейския съюз, а именно - проблемите с производството на марихуана.

Обвиненията срещу официални лица във връзка с участието им в незаконния бизнес изкристализират през март 2017 година, когато американският посланик в Тирана Доналд Лу отказва визи за пътуване на 70 албански прокурори, пише “Форбс”. В отговор, прокурор Адриатик Лала заявява, че това решение е подчинено на лична основа. Реално, “визи са отказани само на членове на една и съща партия, което кара управляващата Социалистическа партия да се замисли защо Държавният департамент настоява толкова за съдебна реформа и “обръща внимание” на правителствени лица само от една партия”. Дали пък тези обвинения от страна на Америка не са свързани с възможността отделни партии да са замесени в нарко бизнеса и финансирани от престъпните групировки, в замяна на осигуряване на чадър върху тяхната незаконна дейност?

,,Междувременно посланик Лу заявява пред медии, че говорителят Илир Мета изиграва огромна роля в придвижването на съдебната реформа напред”, пише “Форбс”. Същият в момента е президент на Албания, но миналото му не е особено чисто. Преди време ви разказахме за запис, в който Илир Мета, тогава министър на външните работи, разговаря с министъра на икономиката Дритан Прифти. В него Мета предлага на Прифти да се намеси в търг за концесия на водноелектрическа централа в полза на дадена фирма, като за това ще получи отплата, равна на 7% (или € 700 000) от стойността на сделката. След видеото главният прокурор Ина Рама започва разследване и, както се прави в такива политически чувствителни случаи, иска от САЩ допълнителна експертиза за установяване автентичността на записа, които го потвърждават. Върховният съд обаче отхвърля анализа, направен от САЩ, по процедурни причини и назначава албански експерти да проверят автентичността на видеото. Те излизат със заключение, че „видеото е било потенциално манипулирано” и разследването е прекратено. Впоследствие самите експерти признават, че не са имали нито лиценза, нито необходимото оборудване, за да направят съответната експертиза. Само шест месеца след записа Мета е признат за невинен, върнат в правителството и назначен на друг министерски пост. Видеото води до бурна реакция от страна на опозицията, която организира на 21.01.2011 г. улични протести, които за жалост водят до сблъсък на демонстранти и полиция и завършват със смъртта на четирима протестиращи. Все още продължава делото за причините, довели до убийството на демонстрантите, а виновните не са наказани. Вижте още за политическите партии и корупцията в Албания.

Обстановката в Албания в момента е не по-малко несигурна отпреди. Бавното възстановяване на икономиката все още не е достигнало желаните резултати, а очевидните връзки между политическата система и престъпните групировки не само създават лош имидж на страната, но и отдръпват чуждестранните инвестиции. Със спорната президентска фигура начело на държавата Албания е изправена пред нови предизвикателства, на които трябва да бъдат търсени възможно най-адекватните решения.

Публикувано на 22 Декември 2017 в 10:05 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Албания, икономически показатели

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас