Оценка на преспективите за Босна и Херцеговина в ЕС



Оценка на преспективите за Босна и Херцеговина в ЕС

Босна и Херцеговина за разлика от някои държави образували се след разпадането на Югославия не е етнически чиста държава. В състава й влизат 3 основни етнически групи (бошняци, хървати и сърби). В Босна и Херцеговина действа държавното устройство, което е разписано в Дейтънско споразумение от 1995 година. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две части (ентитета) – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, населени предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби). Прилагането на Дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени в началото от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които на 20 декември 1995 г. включват в себе си силите на ООН – ЮНПРОФОР (UN Protection Force). След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.

Всичко това допринася за бавното напредване на държавата по пътя към евроинтеграцията. Въпреки това през юни 2012 г. е поставено началото на диалог на високо равнище между Босна и ЕС, който да помогне на страната да се придвижи напред в своето развитие и да подготви подаването на молба за членство в ЕС. В последните години Западните Балкани се разглеждат като един от приоритетите за Европейският съюз поради стратегическото си географско положение в Европа. Европейската интеграция се възприема като най-добрия път за успокояването на междусъседските дразги в региона, водещи началото си от 1945 година т.е. след разпределянето на Европа на различни свери на влияние от Великите сили. Опитът да се създаде голяма държава, Югославия, обединяваща славяните на Западните Балкани завърши с неуспех и днес Европейският съюз трябва да се справи са с „бурето с барут“ в „задния си двор“ създадено от този неуспех.

Днес, като че ли ЕС и страните от Западните Балкани са на прав път по пътя на европейската интеграция, стига да се неутрализират някои крайни националистически настроения в региона. „Убеден съм, че войните на Балканите са приключили, освен ако сръбските лидери не решат да направят нещо друго, защото това никога не е зависело от нас.“ заявява лидерът на Партията за демократично действие /ПДД/ и член на босненското колективно президенство Бакир Изетбегович. Той съобщава, че е в непрекъснат контакт с държавните глави на Хърватия и на Сърбия - Колинда Грабар Китарович и Александър Вучич и според него през изминалата 2017 година срещу интересите на Босна и Херцеговина най-много е работил и действал президентът на Република Сръбска Милорад Додик.

Проблемът между Сърбия и Босна и Херцеговина е много деликатен, защото в Босна и Херцеговина живее голяма сръбска етническа група. Преговарящите от страна на ЕС трябва да бъдат изключително внимателни при поставянето на въпроса за евентуално бъдещо пресъединяване на Босна и Херцеговина към ЕС пред правителството на Сърбия. Проблемът става още по-неразрешим и чувствителен, поради факта, че сръбските и харватските власти не са доволни от сегашното му развитие, но и двете страни отказват да направят отстъпки в полза на другите. Вътрешните настроения в ЕС, на част от източните държави членки са за решаването на конфликта между Босна и Херцеговина и Република Сърбия, за разширяване на ЕС в посока Западни Балкани и приемането на Босна и Херцеговина в съюза.

Според президентът на Словения Борут Пахор, ситуацията на Западните Балкани се влошава. Той смята, че актуалната ситуация в ЕС отклонява центъра на вниманието към други проблеми, но въпреки това европейската перспектива остава най-сигурното средство за запазване на стабилността в региона. Пахор е уверен, че продължаването на разширяването на ЕС би помогнало да се стабилизира ситуацията в тази част на континента. Той твърди, че ако надделее убеждението, че това е неизпълнимо или невъзможно, ситуацията може да се влоши още повече, признавайки че вътрешната криза в ЕС има роля за намаляването на ентусиазма около разширяването на блока. Председателстващият босненското председателство Младен Иванич категорично заявява (март 2017 г.), че на Босна и Херцеговина е необходима подкрепа и в случай, че страната бъде изолирана, тя ще бъде изправена пред вътрешни конфликти. Босна и Херцеговина само като част от едно по-голямо семейство може да бъде стабилна и готова да приеме правилата на поведение и политическо действие, развити от ЕС. Това е много важно условие за стабилността вътре в Босна и Херцеговина, а и на територията на Западните Балкани.

По всичко личи, че бъдещето на Босна и Херцеговина, както и на другите страни от Западните Балкани, е да бъдат част от голямото европейско семейство и с негова помощ да преодоляват различията и конфликтите помежду си, разделящи ги от началото на 90-те години. Европейският съюз е готов да дава напътствия и съвети в решаването на конфликтите и преодоляването на зависимостта от тежкото историческо бреме, в замяна на едно по-добро и переспективно икономическо бъдеще в голямата и толерантна европейска общност.

През 2014 г. започва инициатива за междуправителствено сътрудничество между страните от Западните Балкани и някои страни от ЕС наречено „Берлински процес“. Планира се ежегодно да се провеждат срещи на високо ниво в периода 2014-2018 г. година. Втората среща на върха във Виена, проведена на 27.08.2015 г. има за цел да подчертае ангажимента на ЕС към страните, които се стремят към членство в съюза – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Фокусът на инициативата е поставен върху икономическата и инфраструктурна свързаност на страните, регионалното сътрудничество, въпросите за младото поколение и масовия наплив на бежанци от Близкия изток а не върху политическите въпроси. На срещата на високо равнище беше отчетен напредъкът на шестте страни за една година и стремежът към развитие на сътрудничеството между тях по редица въпроси. Договорените инфраструктурни проекти на Балканите ще доведат до откриване на нови работни места, което ще ограничи основния проблем за региона – безработицата. Фактът, че правителствата на страните от Западните Балкани приеха съвместна декларация, е важен и обнадеждаващ. Той показва, че те са наясно с предизвикателствата, които ги очакват и са готови да положат съвместни усилия, за да се разрешат откритите въпроси по мирен път. За реализирането на декларацията е важно към нея да се присъединяват и страните от ЕС, граничещи със Западните Балкани. Представителите на ЕС и балканските лидери потвърдиха необходимостта от повече усилия за ускоряване процесите на реформи, по-специално в областта на върховенството на закона, икономическото управление и публичната администрация, както и в борбата срещу корупцията, организираната престъпност и тероризма.

През 2017 година на срещата в Триест Берлинският процес започна да се слива с евроинтеграционния. Въпреки че ЕС в лицето на италианско-германско-френското трио изрази непоколебим ангажимент към икономическото развитие и интеграция на региона, ясно беше заявено, че лесен път към членство няма. Домакинът Паоло Джентилони припомни, че макар и срещите от Берлинския процес да се въртят основно около икономиката, не бива да се забравя и политическия сценарий - преспективата на реформите, демокрацията, борбата с корупцията, модернизацията. Той каза, че разширяването като такова е било на заден план на срещата, но по тази тема ще има политически дискусии занапред в самия ЕС, когато "трябва да потвърдим много открито на нашите приятели от Западните Балкани, че перспективата за ЕС е отворена и активно се подкрепя от ЕС". В декларацията от срещата страните потвърждават ангажимента си към демократизация, стабилизация и стремеж външните влияния да не се окажат пречка за евроинтеграционните усилия. В декларацията е отделено специално място и на гражданския сектор, който, особено в Сърбия, търпи сериозни атаки от страна на правителството и свързаните с него медии. Специален ангажимент е поет и за борба с корупцията и организираната престъпност. Под егидата на Италия, която признава открито, че има сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност и че точно затова може да бъде от помощ, беше подписана декларация, с която се потвърждава общата воля на Италия и страните от Западните Балкани да ускорят усилията си в тази посока. Декларацията съдържа конкретни мерки, които трябва да се предприемат като засилване на системите за предотвратяване на корупцията, задълбочаване на прозрачността и професионализацията на обществените поръчки. Разговори за двустранните проблеми между държавите от региона бяха съзнателно избягвани, но все пак бяха сервирани на масата не от кого да е, а от страни-членки на ЕС - Словения и Хърватия. Двете държави вече десетилетия не успяват да постигнат решение на граничните си спорове. Премиерите Андрей Пленкович и Миро Церар се срещнаха часове преди началото на срещата в Любляна, за да се опитат да намерят решение, но и двамата не помръднаха и на йота от досегашните си позиции по повод работата на арбитражния съд, от който Хърватия едностранно се оттегли преди две години, заради разкритията за политическа намеса от словенска страна.

Друга неприятна новина от срещата в Триест е, че Босна и Херцеговина не подписа Договора за транспортната общност, заради съпротивата на правителството на сръбския ентитет - Република Сръпска. Всичко това са крачки в правилната посока, но са нужни още. Остават две много трудни задачи пред Съюза. Как да отиграе докрая геополитическата карта, като в тази ситуация Сърбия е най-трудната страна. Упражняването на натиск върху сръбския президент Александър Вучич няма да остане без последствия и може да предизвика политически сътресения. ЕС трябва да се подготви за това. Друг проблем е финансовият ангажимент след напускането на Великобритания. Дали ЕС ще бъде толкова щедър към страните от Западните Балкани и когато парите в общата хазна намалеят?

Все пак в края на 2016 година Съветът по общите въпроси на Европейския съюз, прие молбата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС, която  беше подадена през февруари 2016 г. След това Европейската комисия  подготви въпросник за Босна и Херцеговина, който включваше общо 3242 въпроса, групирани по политически и икономически критерии, както и в 33 глави за европейското законодателство. Макар и доста бавно, в рамките на една година, към края на 2017 г. страната приключи с отговорите, които са били в обем на над 20 000 страници и в резултат са предприети над 200 икономически реформи в страната. Към настоящия момент управляващите в Босна и Херцеговина очакват страната да получи статут на кандидат-член на ЕС по време председателство на България на Съвета на ЕС.

 

Публикувано на 8 Март 2018 в 11:28 часа от
Владимир Арсенов


Ключови думи:Босна и Херцеговина, Европейски съюз, интеграция

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас