Бъдещето на изкуствения интелект и трудовата заетост

„Труд и наука на земята – на земята няма нищо по-велико от тези две сили“. Мъдрите слова на бележития руски писател Максим Горки намират своето потвърждение и реализация в съвременния свят на динамично развитие на научното познание и все по-голяма зависимост на човешкото съществуване от заетостта. Непрекъснатият стремеж за самоосъществяване чрез труда намира своя огледален образ в търсенето и намирането на научни решения, които притежават значимостта да предопределят бъдещия прогрес на цивилизацията.

Проекция на бъдещето на човечеството и неговия дългосрочен смисъл се твори още в наши дни. Достатъчно е да се обърнем към заобикалящия ни свят и да отчетем, че сме въвлечени в предизвикателствата на Четвъртата индустриална революция. Появата и утвърждаването на мегатенденцията „цифровизация“ налага човечеството да се възползва от създаваните от самото него технологични иновации и достижения на дигиталната култура. Напредъкът в познанието изисква хората да приспособяват всяка сфера от своя живот според новите цифрови реалности. Този процес засяга социалното взаимодействие и отношенията между цели общества, както и осигуряване на нормалното съществуване на техните членове. Ценности от подобна величина намират своя практически вид и опора в стълбовете образование, здравеопазване и реализация чрез труда. Именно пред трудовата заетост стои най-интересната, но и най-комплексна задача за постигане на  интеграция с технологиите по общия път към бъдещето.

„Програмирането“ на заетостта в дигиталната ера ще бъде възможно чрез използването на най-значимия продукт на Четвъртата индустриална революция, а именно изкуствения интелект. Става дума за феномен, който се занимава с автоматизиране на интелигентното поведение чрез обработка на огромен обем данни. Изкуственият интелект е концептуална форма на разработка, която се основава на моделите на мислене на човешкия мозък. Това е и причината да има очаквания синтетичният вид интелект да може свободно да общува с хората. По този начин създаденият от тях изкуствен интелект ще допринесе за изграждането на балансирана екосистема на съжителство между човеците и машините. Същевременно изкуственият интелект ще окаже своето благотворно влияние в частност върху жизненоважната сфера на трудовата заетост, като осигури ползи в две основополагащи направления. От една страна произведенията на изкуствения интелект ще съдействат на институциите от публичния сектор и компаниите от частния сектор в изпълнението на политиките и услугите по заетостта, в ролята на свързващо звено между бизнес и общество. От друга страна цифровият алгоритмичен интелект ще бъде готов напълно да замени трудещите се във вземането на решения и тяхното приложение в конкретни икономически области.

Необходимата база за осъществяване на първия сценарий е постепенното превръщане на публичните администрации, занимаващи се с въпросите на заетостта, и частните трудови посредници в още по-висококачествени и ефективни звена на национално, регионално и международно равнище. Напредничавото предоставяне на услуги на гражданите и предприемачите в следващите десетилетия е възможно единствено чрез внедряване в работния процес на изкуствен интелект, който да допълва съществуващата експертиза. Така ще бъдат въведени нови институционални и бизнес условия на работа, които ще се характеризират с пряк досег на изкуствения интелект до основни положения на заетостта, в качеството й на икономическа категория, характеризираща степента на използване на работната сила на работниците и служителите. Изкуственият интелект ще придаде добавена стойност в успешното решаване на практически задачи като създаване на работни места в реалната икономика с цел постигане на растеж, намаляване на неравновесието между търсене и предлагане на работна сила, трайно включване в пазара на труда на безработни лица от най-уязвимите групи, както и намаляване на неактивните лица. Изкуственият интелект ще може да работи редом до квалифицираните експерти в областта на заетостта, като бъде програмиран да участва в извършването на посреднически услуги за осигуряване на заетост, провеждане на професионални обучения и квалификация, както и анализиране на потребностите и настъпващите промени на пазара на труда. Синтетичната форма на познание ще бъде способна да оценява и практически да решава най-сложните казуси на заетостта. Това ще бъде възможно чрез прилагане на еднакво високи нива на теоретичен интелект и конкретен за съответния случай интелект. В тази връзка е наложително да се спомене, че в развитите страни вече е в ход използването на чатботове – компютърни програми, създадени с предварително дефинирани сценарии и теми на разговор. Тези асистенти разпознават думи, които клиентите могат да кажат, и отговарят според зададения им алгоритъм. Посоченият пример доказва, че изкуственият интелект има възможността да прогнозира нагласите и да се настройва според поведенческите особености и желанията на човека, с когото комуникира. В същото време за изкуствения интелект е постижимо да превъзмогва расови, етнически, полови и всякакъв друг вид различия, като общува безпристрастно и обективно, отчитайки знанията и уменията на своя събеседник. Още по-любопитното е, че интелектът, основан на предварително зададени стойности, може да притежава ноу хау за предвиждане на бъдещето, което е изключителен актив на фона на динамично развиващия се и понякога непредсказуем пазар на труда. Ползата от това професионалистите в сферата на заетостта да се доверяват на изкуствения интелект е налице и поради качеството му да се самообучава и надгражда своето представяне за единица време в изпълнението на дейностите, за които е програмиран.

Разбира се, навлизането на изкуствения интелект за нуждите на заетостта следва да бъде премерено и контролирано. Осъществяването на цифровите контакти не трябва да измества реалното общуване с клиентите. Функциите на автоматичните машини в подкрепа за активиране на неактивните лица от обществото, подготовка на кадри за свободните работни места и удовлетворяване на търсенето на работници и служители от страна на бизнеса, ще бъдат по-скоро субсидиарни по отношение на същинските задължения на експертите по заетостта. Няма как и да бъде иначе, като имаме предвид, че за нормалния живот и професионалната реализация на хората винаги са от първостепенно значение човешките диалог, разбиране, мъдрост и емоционалност.

При все това, споменатият по-горе втори сценарий, в който изкуственият интелект се явява достоен заместник на самите работещи, става все по-реален и известява значимата роля, която техниката с човешка природа ще заеме в живота на цивилизацията. Технологичният напредък е с ключово значение за увеличаване на общата производителност в световен мащаб. Известният McKinsey Global Institute прогнозира, че до 2030 г.  изкуственият интелект ще допринесе с допълнителни 1,2 % към растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база, като ще донесе още 13 трилиона долара на световната икономика. Резултатите от въвеждането на дигиталната икономика, основана на изкуствен интелект, ще бъдат видими на първо място в развитите държави, които са част от ареалите на Северна Америка, Европейски съюз (ЕС) и Далечен Изток. Благодарение на ефекта на глобализацията, засилената употреба на изкуствения интелект ще доведе до повишаване на икономическия растеж и на развиващите се страни чрез преодоляване липсата на инфраструктура в тях, а с това увеличаване на заетостта и повишаване на доходите на гражданите. За осигуряване трайното присъствие на изкуствения интелект в глобалното стопанство ще се оформи ясно разпределение на задачите между основните компоненти във функционирането на държавите. Университетите и институтите ще предоставят научно-изследователска дейност за бъдещите технологии, основани на изкуствения интелект. Държавният сектор и бизнесът ще осигуряват финансирането и утвърждаването на пазара на синтетичния интелект. Обществото, разглеждано като краен потребител на иновативните продукти и услуги, ще предоставя обратната връзка за качеството на произведения изкуствен интелект и ползите, които той носи. Неслучайно ЕС вече стартира платформата „Изкуствен интелект по заявка“, в която планира да инвестира 20 милиона евро. Предназначението на платформата е чрез нея да се финансира сътрудничеството между европейските изследователи и промишлеността в областта на изкуствения интелект, а положителните резултати от това партньорство следва да обхванат всички граждани.

При всички положения технологичната революция ще донесе като своя последица промени в разпределението на труда. Според актуални проучвания от 40 до 70 % от работните места биха могли да бъдат частично заменени от изкуствения интелект в краткосрочна перспектива. Тук се има предвид изпълнението на работи, които се характеризират с повтарящи се рутинни задължения, неизискващи висока професионална квалификация. Тенденцията е в ход, тъй като системи, позоваващи се на изкуствен интелект, вече успешно заместват човешкия труд в т.нар. бекофиси на банки, застрахователни, счетоводни и здравни компании. Същевременно роботи извършват по-голямата част от работата в автомобилостроенето и свързаните с него отрасли. Освен това изкуственият интелект заема все по-централна позиция в осигуряването и обезпечаването на киберсигурността на критичната инфраструктура в отделните страни. Трябва да се уточни обаче, че за да присъства достойно на обществената авансцена, изкуственият интелект се нуждае от образовани и креативни хора, които да го разработват, развиват, както и да конструират правилно неговите алгоритми. Всъщност от трудещите се в условията на Четвърта индустриална революция ще се изисква не само да създават и поддържат синтетичната форма на интелект, но и да бъдат неин надлежен партньор в ежедневните работни дейности. Ето защо от работещите в новата технологична епоха ще се очаква да притежават по-голяма подготвеност и квалифицираност, което да им позволи да запазят стратегическото си място на пазара на труда. В потвърждение на казаното са заключенията в скорошен доклад на компанията PricewaterhouseCoopers (PwC), които разкриват, че през следващите 20 години изкуственият интелект ще допринесе за създаването на сходно количество работни места с тези, на които ще замени хората. Анализът на PwC сочи още, че изкуственият интелект ще спомогне за постигането на икономически растеж, посредством откриването на нови позиции и специалности.

От съществена важност за повсеместното навлизане на изкуствения интелект в трудовото ежедневие е да се отчете необходимостта от разписване на приложима към новите обществени отношения нормативна рамка. Законодателствата на страните, наднационалните актове и международните документи с нормативен характер трябва да гарантират, че по време на изменените условия на полагане на труд ще бъдат защитени правата на човека, а така също ценностите и принципите, на които те се опират.

Технологичните промени в света на труда очертават настъпването на исторически момент в сферата на заетостта. Преминавайки в дигиталната фаза от своето развитие, човекът създава и утвърждава изкуствения интелект като иновативно чудо, способно да подпомогне и замени, където е необходимо, трудещите се. Нещо повече, кодирайки в синтетичния интелект цивилизационния си устрем към растеж, хората имат амбицията да изградят пълноценно бъдеще за съществуването на homo faber („работещия човек“).

Публикувано на 24 Февруари 2020 в 15:52 часа от
Христо Менков


Ключови думи:Изкуствен интелект, технологични иновации, дигитална култура

0 Коментара

Свържете се с нас