Икономическата програма на Емануел Макрон

Еманюел Макрон  е следващият президент на Франция. Проевропейският центрист изпревари лидера на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен и получава близо 66% от вота. Победата е забележително постижение за 39-годишния бивш банкер, който никога преди не се е явявал на избори и чието политическо движение En Marche! бе основано само преди около година. Макрон е най-младият президент на Франция.

Франция днес обръща нова страница в историята си, заяви той. И добави: "Искам това да бъде страница на надежда и доверие." Но и каза, че не подценява трудностите, пред които е изправена страната. "Разбирам разделенията в нашата нация, които доведоха до някои крайности. Разбирам гнева, съмненията и безпокойството, които някои хора изразиха."

Всичко това беше видимо по време на поляризиращата и на моменти доста грозна кампания, предложила две коренно различни визии за Франция и нейното място в Европа и света. Срещу идеята на Льо Пен за напускане на еврозоната и на ЕС, Макрон заложи на твърда проевропейска линия и дори излезе по време на победния си митинг на фона на "Одата на радостта" – европейският химн, вместо на Марсилезата, която пък прозвуча накрая.

Ето защо резултатът предизвика въздишка на облекчение на финансовите пазари и в останалите европейски столици. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер коментира, че е "щастлив, че французите са избрали европейско бъдеще".
Програмата на Макрон, основана на реформи и оптимизъм, е освежаващ полъх на фона на мрачните настроения в разтърсения от Brexit и популисткия възход ЕС. Обещанията му включват съкращаване на 120 000 служители в раздутия държавен сектор, намаляване на публичните разходи с 60 млрд. евро и сваляне на безработицата до 7%. Съществена част от програмата му е и промяна на трудовите закони, за да станат по-гъвкави, и увеличаване на защитата за самонаетите. Това е и първата реформа, с която се очаква новият президент да се заеме.

Тази програма, наречена "Макрономикс" от американската банка Морган Стенли (Morgan Stanely), има потенциала да увеличи икономическата динамика в краткосрочна и дългосрочна перспектива и да засили конкурентоспособността на френските износители, според анализатори от Оксфорд икономикс (Oxford Economics).

Резултатът от изборите за парламент  ще определи каква част от програмата си ще успее да изпълни Макрон и дали ще е способен да промени алергичната към реформи Франция. Това са първите избори  за неговото En marche! и на тях ще стане ясно какво ще се случи с двете досегашни големи партии. Но това са въпроси, които тепърва ще получат отговорите си.

Програмата на Макрон получава одобрение и от МВФ. "Амбициозна и смела", така Международният валутен фонд определи програмата на френския президент Еманюел Макрон, но въпреки това не промени драстично прогнозите си за растеж на френската икономика, предаде Франс прес.

По-скоро сме впечатлени от новата енергия и оптимизъм, който доловихме в правителството и у нашите събеседници, каза Кристиян Мъмсен, ръководител на мисията на МВФ в Париж на пресконференция в края на годишната оценка за състоянието на френската икономика.

Тази заявена подкрепа за програмата на правителството идва в подходящ момент за Макрон и за премиера Едуар Филип, които се готвят да реформират трудовото законодателство и са в центъра на полемика заради драстичните съкращения на средствата за държавната администрация, по-специално за отбраната.

Правителството обяви икономии в размер на 4,5 милиарда евро, които МВФ определи като реалистични. Те ще помогнат на Франция да спази изискването на ЕС за бюджетен дефицит под 3 процента от БВП.

В последните години МВФ, ръководена от французойката Кристин Лагард, редовно призоваваше Париж да намали разходите за администрацията и да извърши структурни реформи. Днес Мъмсен каза, че Франция се нуждае от големи реформи във всички нива на държавната администрация, за да може икономическата стратегия на правителството да има успех. Ако разгледаме по-подробно програмата на президента, ще видим, че тя е кратка, ясна и много добре структурирана.

1.Бюджет и данъци: Намаляване на обществените разходи с 60 милиарда евро за пет години. Съкращаване на 120 000 чиновнически места. Облекчаване на удръжките върху заплатите. Намаляване на данъците за компаниите. Превръщане на данъка върху богатството в данък върху недвижимото имущество, от който се изключва финансовото състояние.

2.Европа: Организиране в целия ЕС след изборите в Германия на демократични конвенти, които да доведат до нов проект, който да бъде приет от страните, които го желаят. Бюджет, парламент и министър на финансите на еврозоната. Ограничаване на една година на разрешения престой на командированите работници в друга страна. Създаване на европейска сила от 5000 граничари. Европейски фонд за отбраната, който да финансира общо военно оборудване. Контрол на чуждите инвестиции в Европа. Запазване на достъпа до европейски търгове за обществени поръчки за компании, реализиращи поне половината от производството си в Европа.

3.Сигурност и отбрана: Създаване на 10 000 работни места за полицаи и жандармеристи. 15 000 нови места в затворите. Всяка произнесена присъда ще бъде изпълнена. Задължителна военна служба за един месец. Централизиран генерален щаб на разузнаването, даващ отчет директно пред съвета по отбрана при президента на републиката.

4.Трудово законодателство: Универсална система на обезщетения срещу безработицата, финансирана от данъците. Бонуси и наказания за компаниите, злоупотребяващи с къси трудови договори. Прекратяване на изплащането на обезщетенията за безработица при отказ на две прилични предложения за работа.

5.Социална защита: Универсална пенсионна система с общи правила за изчисляване на пенсиите. Увеличаване със 100 евро на месец на помощите за възрастни инвалиди. Поемане от държавата на 100 процента на разходите за очила, на слухови импланти и зъбни протези, като това трябва да стане до 2022 г.

6. ЕкологияНамаляване с 50 процента на дела на ядрената енергетика в производството на електроенергия, като това трябва да стане до 2025 г. Премия от 1000 евро за закупуването на по-незамърсяваща кола. Саниране на един милиона зле изолирани жилища. До 2022 г. в училищните и фирмените столове да има 50 процента био и екологично чисти храни.

7. Администрация: Чисто съдебно досие за кандидатите за изборите. Намаляване с една трета на депутатите и сенаторите. Не повече от три последователни мандати на изборна длъжност. Забрана парламентаристите да използват като сътрудници членове на семейството си.

8. Образование, култура и семейство: Автономия на училищата и университетите при наемане на служители и привличане на студенти. Създаване на между 4000 и 5000 места за учители. Забрана на мобилните телефони в училищата. Въвеждане на така наречения Пропуск култура или Карта Култура на стойност 500 евро за всички французи на 18 години (ваучер за безплатни посещения на културни изяви).

Освен всички точки от програмата на Макрон,той също така ще иска от Източна Европа правила срещу "социалния дъмпинг". На посещението си в Австрия, Румъния и България през месец август 2017 г.  френският президент потърси защита на френските работници. Той настоя за правила, които по-добре да защитават френските работници от нечестната, според тях, трудова конкуренция от Източна Европа.

Макрон се ангажира да вземе мерки срещу "социалния дъмпинг" във Франция, където компании наемат при по-ниско заплащане работници от по-бедните източноевропейски страни, като така застрашават работните места на французите.

Страните от ЕС са разделени по въпроса за правилата, според които например български шофьор на камион или литовски зидар могат да работят във Франция за ограничен период от време с източноевропейските си заплати, които обикновено са под минималния гарантиран праг в западноевропейските страни.

Полша, Унгария, Словакия и Чехия заявяват, че трябва да имат право да се конкурират ценово, както западноевропейските страни се конкурират по качество на продуктите и ноу-хау, за да наваксат след десетилетията комунистическа стагнация.

Спорът се оформя като един от най-наболелите въпроси пред блока, задълбочавайки разделението изток-запад сред страните членки, докато ЕС търси единство около Brexit.

Официалният представител посочи, че Макрон ще иска по-строги правила за "социалния дъмпинг" при обиколката си от 23 до 25 август в Австрия, Румъния и България.

По думите на източник от президентството, цитиран от Франс прес, трите страни оказват сътрудничество, особено по въпроса за командированите служители, тема която френският президент засегна при всичките си срещи.

В австрийския град Залцбург на 23 август той  се среща с австрийския канцлер Кристиан Керн, както и с премиерите на Чехия Бохуслав Соботка и на Словакия Роберт Фицо. На 24 август в Букурещ разговаря с президента Клаус Йоханис и премиера Михай Тудосе, след което пристигна във Варна, където се срещне с българския президент Румен Радев и с премиера Бойко Борисов.

Френският официален представител определи посещението на Макрон като "важен символ, тъй като това са страни, на които в миналото не е обърнато достатъчно внимание или са били пренебрегвани от Франция, или поне според тях е така." Той отбелязва, че същевременно и Германия е инвестирала много в тези държави, като цялата обиколка цели подобряване на достъпа до Източна Европа.

Публикувано на 5 Септември 2017 в 11:11 часа от
Гергана Кирова


Ключови думи:Емануел Макрон, икономическа програма

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас