Отношението на Франция към Брекзит

Безспорно едно от най-значимите за бъдещето на Европейския съюз  събития от последните месеци беше референдумът за напускане на Великобритания, т. нар. „Брекзит“. Франция е сред най-честните държави сред 27-те и смята, че „Великобритания е имала торта, но я е изяла”. Според бившия президент на Република Франция - Франсоа Оланд „трябва да има заплаха, трябва да има риск, трябва да има цена за Брекзит” и е невъзможно островната държава да напусне ЕС без да плати нищо. Три фактора обясняват това. Първо – Франция иска Брекзит да не се превърне в модел на подражание и за другите евроскептици, дори и за френската крайно дясна партия на Марин Льо Пен. На второ място – французите виждат напускането на Великобритания като икономическа възможност. Действията на Великобритания обаче също могат да изиграят роля в реформирането на ЕС и намаляването на френското влияние. Париж ще настоява за по-твърд Брекзит, а това ще бъде „дори по-зле от членството”, смята френският сенат.

Идеята за единство на Европа остава актуална и след „Брекзит“. Процесът на излизане на Великобритания от Европейския съюз трябва да започне колкото е възможно по-скоро, за да може да се концентрираме върху други въпроси - заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер след среща със своите колеги от Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург.
„На срещата ние потвърдихме волята си, че ще съхраним Европа заедно“, каза той. „Процесът на излизане на Великобритания от ЕС трябва да започне колкото е възможно по-скоро, за да може да се концентрираме върху други въпроси, актуални за Европа“, отбеляза ръководителят на германската дипломация. 

В противен случай, според него, ще започне „период на неизвестност“, който може да навреди на бъдещето на отношенията на ЕС с Великобритания. „Никой не може да наложи на Лондон“ тази стъпка, британските власти сами трябва да предприемат тези действия, посочи Шайнмайер. „Ние разбираме и уважаваме резултатите от референдума“, отбеляза той. Според него Великобритания сега ще се концентрира върху себе си, но в Лондон трябва да си дават сметка, че неговите постъпки ще влияят върху ситуацията в континентална Европа.
Щайнмайер и неговите колеги от Франция, Италия, Холандия, Люксембург и Белгия – петте други страни-основателки на ЕС, се събраха в Берлин, за да обсъдят излизането на Великобритания, както и документа за „гъвкав съюз“. Той предвижда страните да не участват във всички интеграционни проекти на Евросъюза. В същото време в началния текст на документа, съставен от германската и френската страни, се отбелязва, че двете държави трябва да работят, за да не се повтори подобен сценарий, като този във Великобритания и в други държави от ЕС.
Резултатите от срещата на външните министри бяха  представени на 27 юни в Берлин на канцлера Ангела Меркел и президента Франсоа Оланд.
Самата Меркел  определи референдума като „преломен момент за Европа и европейския процес на обединение“ и предупреди да не се правят „прибързани изводи“. Бившият Президент на  Франция Франсоа Оланд заяви, че съжалява за решението на британците. „Британското „не“ е голямо предизвикателство за ЕС“, каза той.

"Италия очаква важни решения по въпроса за миграцията на предстоящата среща на върха на ЕС, която ще се проведе другата седмица. - обяви италианският външен министър Паоло Джентилони.
„Напълно разбираемо е, че европейците очакват от нас отговори. Проблемът с миграцията беше в центъра на внимание на нашата среща в Рим през февруари. Тази тема беше обсъдена отново. Италия очаква, че на срещата на ЕС  ще бъдат взети важни решения“, каза той.

Победата на Макрон опровергава онези, които вярват, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до ефект на доминото. След убедителната победа на 39-годишния Макрон, британците не спират да си задават въпроса как това ще повлияе върху преговорите около "Брекзит" и позицията на Франция по въпроса. И преди, и след изборите, новият държавен глава е категоричен, че няма да позволи Великобритания да излезе от ЕС с бърза и лесна сделка. Неговата твърда позиция по темата се простира дотам, че той смята развода на британците с блока за престъпление. Френският президент Еманюел Макрон няма намерение да влошава отношенията с Великобритания по време на преговорите за Брекзит, нито да се възползва от вътрешнополитическите трудности на британския премиер Тереза Мей, заявиха два източника, близки до държавния глава. Воден от желанието си да промени Европейски съюз чрез реформи, Макрон ще търси прагматичен подход към преговорите, които започнаха тази седмица в Брюксел.

Въпреки това обаче Макрон не иска Европейската комисия, която води преговорите от името на държавите членки, да подходи меко към Обединеното кралство. Според източниците той вижда Брекзит като голяма възможност за утвърждаване на френско-германско влияние на глобалната сцена, за задълбочаване на интеграцията и прокарване на реформите, на които Лондон обикновено би се противопоставил, ако беше в блока.
„Нямаме желание да наказваме Великобритания... но вероятно ще се стигне до там, че Лондон ще загуби своя глас по много въпроси, за които има пряк интерес“, коментира високопоставен френски дипломат.
В дългосрочен план целта на Макрон е да постигне такъв договор за ЕС след Брекзит, при който континенталните сили са свободни от либерализиращото влияние на Лондон върху търговията и други области. Според същите служители, специфичните сфери, в които Макрон е готов да работи, паралелно с преговорите за Брекзит са:
Търговията:  Макрон повдига въпроса пред ЕС за развитието на по-ясни антидъмпингови инструменти, включително централизирана платформа за „сигнализация“ при нечестни търговски практики.
Отбраната: Френският президент ще даде начален тласък на „постоянното структурно сътрудничество“ в областта на отбраната, друго предложение, което Великобритания не одобрява.
Интеграция в еврозоната: След изборите в Германия Макрон ще се насочи към засилване на интеграцията, чрез хармонизиране на фискалните и социалноосигурителните схеми. Освен това се предвижда постигане на напредък по въпроса за създаване на бюджет и финансов министър на еврозоната. Германският канцлер Ангела Меркел одобри подобен ход, който отново не съвпада с желанията на Великобритания.
Според източниците крайният резултат ще бъде по-силен ЕС, а Великобритания ще се окаже изгубена и никакво сближаване с американския президент Доналд Тръмп няма да компенсира загубеното влияние на Лондон на континента.
Въпреки своята амбиция да бъде новият Франсоа Митеран, Макрон предпочита да ръководи преговорите за Брекзит зад кулисите и да остави Комисията да бъде публичното лице. Причината за това е процедурна от една страна: Комисията, а не държавите членки като Франция, имат право да водят преговорите, а от друга страна е тактическа.
Френският елит се страхуваше от възможен Фрекзит по време на президентската кампания, когато Марин льо Пен можеше да бъде избрана за държавен глава. Но сега Брекзит определено не е в началото на списъка с вътрешнополитическите притеснения на Франция. Това, което е важно за Макрон, е да покаже на избирателите, че той може да съживи френско-германските връзки. А това изисква при всеки повод да се изтъкват приятелските отношения между двете страни. Париж и Берлин направиха съвместни предложения на другите държави членки в блока, а през юли проведоха съвместна среща на върха. И в двата случая посланието за Лондон е ясно: Вие няма да застанете на пътя на нашите процъфтяващи дипломатически отношения.
При преговорите за Брекзит, ръководеното зад кулисите означава поне публично всички въпроси да се оставят в ръцете на Мишел Барние, бивш френски министър. По този начин Франция ще избегне това да изглежда като „лошото ченге“, докато все пак гарантира, че интересите й ще бъдат представени от човек, който е запознат с тях добре.
Преди всичко Макрон иска да попречи на Великобритания да изгради стена между държавите членки на ЕС, постигайки странични сделки. И екипът на френския държавен глава е убеден, че когато става дума за Брекзит, поне веднъж ЕС е единен.
„Това е един страничен ефект от постоянната криза във връзка с Гърция, миграцията и т.н., ние се научихме как да разговаряме помежду си“, коментира друг дипломат, близък до Макрон. „За Брекзит има доста широко съгласие“, допълни източникът.
Подходът на Макрон спрямо Брекзит не предвижда създаването на позиция, подобна на тази на Дейвид Дейвис във Великобритания. С други думи няма да има „Мосю Брекзит“. Вместо това няколко ключови фигури вътре и извън президентската администрация ще съветват държавния глава.
Разбира се никой няма да направи толкова много за изграждането на подхода на Франция за Брекзит и за европейските реформи, както самия Макрон. Докато беше съветник на Франсоа Оланд Макрон беше известен като тих поддръжник на оставянето на Атина в еврозоната. Тогава той разви силен интерес към европейските въпроси, осъзнавайки както намаляващото влияние на Франция в Брюксел, така и политическите изгоди от историческата роля на страната като държава основател и визионер на блока.
Едва като министър на икономиката обаче Макрон разви по-конкретни възгледи за това как Европа трябва да се развива, а именно оставяйки свободната търговия и насочвайки се към визията за „Европа на първо място“.
Като цяло може да се очаква, че Макрон ще приложи същия категоричен подход към Брекзит, какъвто той приложи при разчитането на политическата ситуация във Франция. А това му позволи да спечели президентския пост на 39-годишна възраст. Той ще оцени динамиката на силите, ще идентифицира възможностите и ще постигне максимален ефект, когато види възможност да наложи своите искания на Европа. И след като  Меркел обяви, че подкрепя неговата идея за бюджет и финансов министър на еврозоната, изглежда, че отново нещата се случват по неговия начин.

Решението на Великобритания да напусне означава несигурност за 3 милиона граждани на ЕС, които живеят в нея, и за 1 милион британски граждани, които живеят в другите 27 държави членки на общността. И двете страни са съгласни, че даването на гаранция на тези граждани, че ще могат да останат там, където са, е главен приоритет.

Първата голяма битка вероятно ще бъде за пари. Според ЕС Великобритания трябва да плати сериозна сметка за раздялата си с него - около 60 милиарда евро, за да покрие пенсиите на служителите на общността и други разходи, за които е поела ангажимент. Великобритания не изключва възможността да плати, но със сигурност ще спори за размера на сумата.

Вероятно ще има разправии и за желанието на Великобритания да запази свободната търговия с ЕС, без да приема основния му принцип за свободно движение на работници. Великобритания казва, че ще наложи ограничения върху имиграцията и следователно ще трябва да напусне единния пазар и митническия съюз на общността.

Публикувано на 12 Септември 2017 в 11:01 часа от
Гергана Кирова


Ключови думи:Франция, Брекзит, oтношение

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас