Шведската външна политика и ролята на страната в Съвета за сигурност на ООН

Кралство Швеция е конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. Тя е петата по големина държава на континента. Поради географското си положение и спецификите на климата, страната е с ниска гъстота на населението, с изключение на столичния район с център Стокхолм. Кралят – Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни и символични. Традиционно, той раздава Нобеловите награди, като единствено нобеловата награда за мир се връчва в Осло, Норвегия.

Основните конституционни закони на Швеция са: Инструмент на правителството (Regeringsformen), Закон за свободата на пресата (Tryckfrihetsförordningen), Основен закон за свобода на словото (Yttrandefrihetsgrundlagen), Правила за наследяване (Successionsordningen). След направена промяна през 1980 г. върху Правилата за наследяване, вече и жени могат да онаследяват короната. Също така има и Закон за работата на парламента (Riksdagsordningen), който има специален статут, и не се счита за част от конституционното устройство.

Парламентът (Riksdagen) е еднокамарен, след 1971 г., се състои от 349 депутати и един парламентарен председател, който заема ролята и на говорител. Парламентарни избори се провеждат на всеки 4 години, като право да гласуват имат всички граждани, навършили 18 годишна възраст.

Председателят на парламента се избира както останалите депутати, но няма право на глас при гласуванията. Неговата задача е да контролира работата на парламента, без да заема позиция. При определени случаи, изпълнява функциите на държавен глава, например когато кралската фамилия не е на разположение или е извън страната. В резултат на промените направени през 1974 г., когато правомощията на монарха са ограничени, голяма част от тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента, като ръководенето на консултациите по съставяне на правителство и предложение за назначаване на министър-председател. След тези изменения, това става най-високата политическа длъжност в страната. Министър-председателят се назначава по предложение на председателя, който от своя страна назначава правителство с около 20 министри без допълнителни консултации.

Предотвратяването на рискове и заплахи е важна част от политиката за сигурност, което от своя страна също е част от външната политика. Шведската външна политика се реализира и осъществява, както чрез директни връзки между държавите, така и чрез Европейския съюз и Организацията на обединените нации.

Външните връзки на страната са базирани на създаването на предпоставки за гарантиране на националната сигурност, като не се включват в съюзи, с цел да останат неутрална държава в случай на война. През 2002 г. беше ревизирана шведската доктрина за сигурност, според която: „Швеция преследва политика на не-участие във военни съюзи”, но допуска отговор и съдействие срещу заплахи за мира и сигурността. Важна цел за правителството е да поддържа високия стандарт на живот.

Избягването на военни съюзи не означава изолационизъм. Швеция членува в много международни организации. Тя е член на ООН от 19 Ноември 1946 г. и се включва активно в дейностите на организацията, като е била  член на Съвета за сигурност за три мандата.

Швеция е приета в Европейския съюз през 1995 г., някои критикуват членството като нарушаване на политиката на неутралитет. В резултат на възникналия спор, страната си запазва правото да не участва в бъдещи военни съюзи, които биха могли да я ангажират като страна членка на ЕС. Също така по време на преговорите, страната успява да си запази правото, когато тя прецени да се присъедини като еврозоната. Настроенията относно членството в ЕС са колебливи през годините. На проведен през 1994 г. референдум, населението гласува „за” членство, след което доверието в съюза спада, до Председателството на Съвета на ЕС, през първата половина на 2001 г. Влизането в еврозоната е отложено за 2002 г., когато населението гласува с 55,9% срещу 42,0% – против.

Швеция поддържа тесни връзки със своите съседни страни чрез Скандинавския съюз. Държавите участващи в съюза спомагат за решаване на икономически и социални въпроси. Скандинавското сътрудничество е част от външната политика на Швеция. Неговият Секретариат е отговорен за вътрешните отношения между Скандинавският съвет на министрите от името на шведското правителство. Секретариатът е под егидата на Министерството на външните работи, със съдействието на министърът за Скандинавското сътрудничество. Работата на Секретариата е свързана с организирането и координирането на въпроси, на базата на Хелзинкският договор, в който Исландия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция участват. Всяка година се организират срещи на ниво министри, където се отчита работата на организацията. По време на представителството на страната на Скандинавското сътрудничество, са обсъдени политиките за скандинавско сътрудничество, пътната карта за използването на скандинавските ресурси, както и различни други проекти, свързани с работата на съвета.

От доста време насам има тенденция, северните народи да са по-склонни да плащат повече данъци в замяна на ефективни държавни услуги, в сравнение с южните. В Швеция, след като години наред има високи данъци, след тяхното премахване, делът които постъпва в държавата остава висок. Очевидно все още е валидно лютеранското вярване за значението на подкрепата за общността в името на общото благо. Сега има опасения, че тази сплотеност може да бъде подкопана от прииждащата бежанска вълна.

Случаят с високите данъци би заинтригувал южната част на континента. Оказва се, че шведите съзнателно плащат повече от колкото е  необходимо за данъци. Обяснението е свързано с т. нар. негативни лихви. Шведската централна банка поддържа лихвите под 0%.  В същото време лихвата, която поддържа правителството е 0,56%. За  физическите и юридическите лица е по-добре да отделят повече средства за данъци, които в последствие ще им бъдат върнати с някакъв лихвен процент, отколкото да ги държат в банката с нулева лихва. Като резултат се получава бюджетен излишък и се създава повече работа на счетоводителите. И тъй като няма тенденция лихвите да се променят, бюджетният излишък също ще остане висок в страната.

От историческа гледна точка след Втората световна война, официалната външна политика, която води Швеция е политика на неутралитет. След създаването на ООН, обаче страната не иска да изпадне в изолация. Тя сътрудничи за постигането на напредък на демокрацията и защитаването на правата на човека. За постигането на тези цели, се изпращат опитни дипломати, които да дават своя принос за определянето на международната политика.

Най-известният шведски дипломат от периода след Втората световна война, по-известен като „визионерът” – Даг Хамаршолд е избран и за Генерален секретар на ООН. Той полага основите на концепция за стабилизирането при международни политически кризи, както и разработва стратегия, която е водеща в мисиите на НАТО след Студената война.

Въпреки обявения неутралитет обаче се оказва, че по време на Студената война, Швеция поддържа близки отношения със страните от НАТО. Това не е случайно, шведските управници очевидно осъзнават факта, че Съюзът може да осигури единствени гаранции за сигурността на страната. Въпреки това, държавата не оставя отбраната си единствено в ръцете на НАТО, а поддържа и своята добре оборудвана армия.

След предложена програма „Партньорство за мир”, през 1994 г.,  Швеция става официален партньор на Алианса. Това дава възможност на страната да осъществява връзки със съюзените държави и да участва в редица съвместни дейности, като участия в международни спасителни операции и други. Въпреки това, Швеция продължава да бъде военно необвързана, макар да не е напълно неутрална във външните си отношения – тези с НАТО. Участието й в Афганистан, Косово, в ученията и модернизацията на армията свидетелства за волята на страната да бъде сигурен партньор за съюзниците си.

Възможно ли е пълноценно участие в един алианс без реално членство в него? Швеция доказва, че е напълно възможно. Съвременните предизвикателства пред сигурността изискват многостранно сътрудничество, така че можем да приемем, шведското правителство е избрало подходящ подход за провеждане на външната си политика във времената, в които живеем. Въпреки, че не са член на НАТО, именно чрез създадените механизми: „Евроатлантическият съвет за партньорство” (Швеция е член от 1997 г.) и „Партньорство за мир”, успява да даде своя принос за създаването за международната политика.

Може би има друга причина, освен нежеланието на обществото да се включи в Алианса – и това е натискът от страна на Русия. През 2015 г. Москва намеква, че ще предприеме ответни действия, ако Стокхолм се присъедини към НАТО. Тогава говорителката на руското посолство заявява, че: „Присъединяването на Швеция към НАТО би имало военно-политически и външнополитически последствия, които биха предизвикали ответни стъпки от руска страна. Продължаваме да разглеждаме неучастието на Швеция във военни блокове като важен фактор за сигурността в Северна Европа”. Разбира се от шведска страна отчетоха тези изказвания като абсолютно неприемливи, с аргументите, че са суверенна страна, имаща право да взима решения за своята политика в областта на сигурността. Тогава след проведено проучване, става ясно че населението придобива все по-голямо доверие към НАТО.

В началото на месец март 2017 г., шведското правителство обяви, че ще върне задължителната военна служба, за да може адекватно да отговори на актуалните глобални предизвикателства в сферата на сигурността. Важно е да се отбележи, че на територията на страната не са водени военни действия последните два века и че задължителната военната служба беше отменена през 2010 година. Причините, разбира се не са изненадващи, те имат за цел да отговарят на все по-засилващите се заплахи от бежански вълни, влиянието на радикалния ислям и големия брой атентати случили се през изминалата година.

Шведското правителство на малцинството представи закон в парламента, предвиждащ задължителна военна служба за всички родени след 1999 г., с продължителност 11 месеца. Очаква се да бъдат мобилизирани 13 000 младежи от лятото, като 4 000 от тях, включително и момичета, след подбор ще бъдат подбрани за военна служба. Предвижда се от следващата година, този подбор да се извършва ежегодно.

На 28 юни 2016 г., Швеция беше избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2017 – 2018 г. Страната пое председателството през януари 2017 г. и ще бъде първата от 9те непостоянни членки, които ще се включат в работата на Съвета за този период.

Поемайки председателството, Швеция си постави три основни цели: първо, добро начало на мандата на новия Генерален секретар на ООН – Антонио Гутериш, второ – повдигнатите от ООН въпроси за предотвратяване на конфликти и връзките между жените, мира и сигурността;  трето – подобряване на методите на работа на Съвета за сигурност.

На 10 януари 2017 г., страната-домакин със съдействието на Антонио Гутериш, проведе отворен дебат на ниво министри относно превенцията на конфликти. Министърът на външните работи на Швеция беше председател на срещата и откривайки събитието, отбележи, че това е първата поява на Гутериш, като Генерален секретар. Инициативата, предложена от Швеция получи широка подкрепа сред страните-членки.

Втората тема, засегната по време на председателството, свързана с превенцията на конфликти и връзката между жените, мира и сигурността, също постигна прогрес. На 19 януари Съветът за сигурност прие резолюция, засягаща Гамбия, и изразяваща подкрепа за президента Адама Бароу, както и пълна политическа подкрепа за усилията на Икономическата общност на западноафриканските държави – ECOWAS, която да осигури мирно предаване на властта. Швеция, заедно с помощта на други държави даде своя принос за работата на Съвета по този въпрос.

По въпроса за Демократична република Конго, на 4 януари, Съвета за сигурност единодушно изказа своята подкрепа за опитите за посредничество, водени от Католическата църква в републиката. По шведска инициатива, подчертавайки важността на каузата беше дефинирана и ролята на жените в изявлението на Съвета. В последствие, на среща на 11 януари, Съветът за сигурност прие политическо споразумение.

Под ръководството на Швеция, Съветът за сигурност единодушно изрази подкрепата си за политически преговори и посредничество на национално и регионално ниво, за разрешаване на тези два потенциални конфликта.

На 12 януари се проведе и интерактивен брифинг, засягащ ситуацията с езерото Чад и зоната около Сахелския регион. Срещата беше фокусирана върху дългосрочната превенция и усилията за борбата срещу радикализацията и справянето със основните причини за проблема.

С цел да се изтъкне важността за участието на жените в политическия процес, шведското представителство покани Asha Gelle, която е представител на Сомалийската организация за защита правата на жените. В изказването си тя информира Съвета за участието на жените в политическия и изборния процес в Сомалия, както и за бъдещи събития и предизвикателства.

Междувременно в Швеция се провежда и неофициална среща на експертна група за жените, мира и сигурността. Съвместно с работата на експертната група и Съвета за сигурност се проведоха преговори, в които беше повдигнат въпроса за важността и ролята на жените за участието им в политическия процес. По шведска инициатива се направиха промени за режима на санкциите за Централноафриканската република, включително и списък с критериите, отговарящи на сексуално и насилие основаващо се на полов признак.

Относно третата цел, представена по време на шведското председателство, беше проведена среща, на която бяха поканени представители на гражданското общество и на женски организации, които да участват в работата на Съвета за сигурност. Идеята на Швеция е да се подпомогне, като се даде възможност на тези групи да изразят своето мнение за работата на Съвета, как неговите решения засягат тези групи и да се фокусира върху запазването и поддържането на ролята на жените в международния мир и сигурност.

По време на представителството на Швеция, с цел да се поддържа прозрачност на решенията и работата на Съвета, имаше много активно участие в социалните мрежи, включително и видео блог. Идеята на домакините е информацията да бъде достъпна за възможно най-голям брой хора, също така имаше и седмични издания, които бяха публикувани на официалния сайт на правителството. Не останаха на по-заден план и проблемите, свързани с международното право, правата на човека, равенството между половете и хуманитарните перспективи, където Съвета за Сигурност има в по-голяма степен оперативна роля. Участието и на регионални организации спомогна за успеха на поставените цели по време на представителството на Швеция, тъй като те също дадоха своята подкрепа.

До 27 януари, Съвета за сигурност излезе с десет становища в пресата, две изявления на председателството и три резолюции. Домакините изразяват готовността си да продължат да работят върху поставените цели в програмите на Съвета. Като заключение на равносметката направена след председателството Швеция изразява готовност, че ще продължи да говори със страните, а не да говори за тях.

Феминистка външна политика 2015 – 2018: това е ново понятие, с което шведското правителство описва новия курс на външната си политика. Равенството между половете е актуален въпрос през последните десетилетия, и макар в голяма степен правата между мъже и жени да са се изравнили, все още са необходими промени, които да гарантират и утвърдят правата на нежния пол. Целта на правителството е да осигури на жените и момичетата среда, в която да упражняват основните си човешки права. Това е задължително, както за изпълняване на  международните ангажименти, така и за постигане на поставените от шведската външна политика цели за мир, сигурност и устойчиво развитие.

Тази концепция е първа по рода си. Тъй като правителството е на мнение, че равенството между половете е все още идея, визия за бъдещето и е решено да реализира концепцията си. През 2017 г. се поставя акцент на важни събития, които да допринесат за осъществяването на тази външнополитическа цел. Основен приоритет е утвърждаването на човешките права на жени и момичета бежанци или мигранти, които да работят в условия без дискриминация под каквато и да е форма и под законодателството на конкретната икономическа зона. Този въпрос се засяга и в темата за превенция на конфликти.

Безспорно Швеция е една изключителна страна. Тя първа осъзнава негативните последици и пораженията, които може да донесе една война и се е отказала от войните много преди останалите държави в Европа. Политиката на неутралитет позволява на страната да се отдръпне от някои въпроси, които не я засягат пряко, но същевременно не се изолира напълно от останалия свят. Също така застъпването за правата на жените и момичетата говори много за степента на култура на населението. 

Публикувано на 2 Ноември 2017 в 10:14 часа от
Елизабет Никова


Ключови думи:Швеция, скандинавски съюз, данъци, политика на неутралитет, Феминистка външна политика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас