Андрей Курков: независимите украинци са нито русофили, нито проевропейци

В своята книга „Украински дневник”  представя подробни доказателства за събитията в украинската столица в периода от ноември 2013 до април  2014. Курков, автор на бестселъра „Пингвинът”, публикуван през 1996, тази година беше награден с френския орден „Почетен легион”.

 

- Господин Курков, вашите книги са преведени на повече от 30 езика, пътувате много, изнасяте лекции и разговаряте с читателите си. Ако вие имахте възможност да разбиете един от стереотипите на европейците за Украйна, кой би бил той?

 

- На първо място, това ще бъде най-старото клише, което все още се използва от чуждестранните журналисти, че Украйна е разделена на проруска източна част и западно ориентирана западна част.  Когато  се срещам със студенти, аз не виждам никаква разлика между студентите в Донецк (източната част) и Лвив (западната част). Младите хора навсякъде са еднакви и свързват себе си повече с Европа, отколкото с Русия, те мислят за кариерата си и бъдещите си способности.

По-голямата част от населението обаче е родено в бившия СССР разбира се. Много трудно е да се промени манталитета на тези хора, но е необходимо да се намери общ език с тях.

 

- Във вашата последна книга „Украински дневник” вие сравнявате Украйна с болно дете, чието легло е заобиколено от „загрижени възрастни” -  Европа и САЩ. Но ако Украйна се присъедини към Европа в това състояние на „болно дете”, има ли риск този етикет да остане завинаги и Украйна да плаща много години на Европа за да бъде „спасена”?

 

- Аз не мисля, че има подобен риск. Първо, защото Украйна няма да стане членка на ЕС докато продължава да бъде „болно дете”. Разбира се, че първо трябва да бъде излекувана.  И второ, винаги ще има друго „болно дете” за което Европа ще се грижи.

От друга страна, Украйна може да донесе на пан-европейското социално и културно пространство ново усещане за техния принос към всяка една нация на ЕС, защото ако днес Украйна е по-близо до Европа това е поради  нейната борба за възстановяване на нейното национално достойнство. Европа обаче не може да види това.

 

- Във вашата трилогия „Географията на единичния  изстрел” отнела ви девет години за да я завършите, вие изследвате феномена, наречен  „съветски човек” и „съветски манталитет”. Какво всъщност искате да кажете чрез нея?

-Съветският манталитет е насочен  единствено към масите,  където всяка индивидуалност, всяка личност,  няма никаква стойност и не играе никаква роля, освен ако не е лидер.

Украйна никога няма да приеме такъв манталитет, защото украинците са като вас, нормални, европейци индивидуалисти, в съзнанието ми се появява картината на егоцентрични фермери. Така да се кажа те са добре подготвени да отстояват границите на своите собствени земи, но не желаят да станат членове на голяма партия. Второто е ясен знак за аномалия в Украйна и това е причината да имаме 184 регистрирани политически партии, които на практика нямат идеология изобщо.

Всеки украинец  може и нормално ще реализира своята мечта когато  знае, че неговото бъдеще зависи от него, а не от системата, голям партиен шеф, държавния глава или нещо друго от този характер.

 

- Каква роля могат и трябва да изиграят днес  в Украйна хората на културата и интелектуалците в този критичен момент?

 

- Нашите писатели са изключително добри в публичните дебати. Много от тях са талантливи блогъри, които повдигат важните проблеми в техните статии и колони. Нещото, от което се нуждаем сега е активен и динамичен дебат, съревнование на думи, идеи и философски въпроси.

За повече от 15 години аз обиколих Франция, за да представям книгите си разбира се, но  също така говорих и с много хора за Украйна повече отколкото за моите книги. И предполагам, че също съм допринесъл за това днес хората във Франция да знаят повече за Украйна и те могат в крайна сметка да различат Украйна от Русия.

 

- Съгласен ли сте, че е много по-лесно да сте патриот в преуспяла и просперираща държава, отколкото в такава с проблеми и в дълбока криза?

 

- О, да, сигурен съм, че е много приятно да си френски патриот, да обичаш Алпите, Анси, Париж и Страсбург. Много по-трудно е да изпитваш патриотизъм в Житомир или региона.

Но в действителност, когато историческите събития се разглеждат в определен момент за равносметка, важен за цялата  държава – когато самото и съществуване е изложена на риск – тогава това чувство за патриотизъм расте във всеки човек, независимо от мястото, където се е родил или езика, на който говори. Ако този човек има украински паспорт и осъзнае, че отечеството му се нуждае  от помощ, те чувстват порив да направят всичко, за да помогнат на страната да оцелее.

Това чувство на патриотизъм довежда до появата на нови политически лидери, младо поколение, което е абсолютно различно от просъветското и прокомунистическото поколение.

 

- За много от културните дейци – писатели, режисьори, фотографи – зимните събития в Украйна бяха извор за тяхната работа. Но можете ли да  видите разделителната линия между отбелязване на  историческа критична точка за страната и просто печеленето на пари от една гореща тема?

 

- Аз помня събитията от 1986, когато се случи бедствието в Чернобил и някой ме попита: „Кога ще започнеш да пишеш книга за бедствието в Чернобил?” и аз отговорих, че няма да го направя, защото това е истинска драма, истинска човешка трагедия, която промени живота на милиони. Това е материал за документалната проза.

След това беше Оранжевата революция (2004 г.) и веднага се издадоха пет или шест книги и два или три филма – всички онези приказки за любовни истории на площада "Майдан" в Киев и всички те са отдавна забравени, защото истинските събития са много по-драматични отколкото плодовете на фантазиите на онези писатели и филмови режисьори.

Същото може да бъде казано и за тази зима: без значение колко талантлив писател е, той никога не би могъл да пресъздаде вярно и достоверно онези събития или да пресъздаде реалните герои от истинския "Майдан" – искрените, истинските и издръжливи хора, които бяха там. Реалността беше толкова драматична, че човек не трябва да се опитва да я пресъздава, това трябва да си остане както е било.

Публикувано на 10 Август 2014 в 17:20 часа от
Антон Хаджиев


Ключови думи:Андрей Курков, писател, Украйна

0 Коментара

Свържете се с нас