Бежанската криза в ЕС

Бежанската криза от началото на лятото на 2015 г. несъмнено е една от най-коментираните теми за последните месеци и главен проблем за Европа и Европейският съюз. Нейното начало обаче далеч не е толкова скорошно – големи бежански вълни са наблюдавани още и през 1992 г., 2001 г., 2006 г., 2012 г. и вълната от 2014 г., която продължава и до днес.

Огромният поток от бежанци през последните 4-5 години се дължи на избухналата гражданска война в Сирия, в следствие управлението на партия Баас и президента Башар Асад. По приблизителни оценки към края на август 2015 г. броят на бежанците от сирийската гражданска война наброява около 4 милиона, като бежанските вълни увличат и други мигранти, чиито подбуди са чисто икономически – търсене на по-добър стандарт на живот.

Мащабността на тези събития поражда изключително силен отзвук сред гражданите на различните европейски страни и техните правителства. Появяват се различни теории и предположения защо Старият континент е желаната дестинация за тези хора и кои всъщност са те.

Според някои мнения, именно пътят към Европа и в частност Западна Европа, наричан още пътят на „Ориент експрес”, е естествен за големите миграционни групи и винаги е бил предпочитан от тях още от векове. Той се счита за най-безпрепятствен от географска и климатична гледна точка и води до държави с висок стандарт на живот и високи нива на толерантност, които имат големи възможности за реализация, образование и пр. Въпреки концепцията за богатия Изток и бедния Запад, винаги миграционните потоци са били към Западна Европа, а не от нея към други посоки.

Според други теории, с оглед на това, че европейското население застарява и намалява, континентът остро се нуждае от имиграция. Кризата с бежанците от това лято откроява още един голям структурен проблем на Европа - демографията. И все пак мнозина в Европа се изказват категорично против имиграцията, защото тя предполага социална промяна.

Трети пък наричат Европа „социална каса за милиони хора“. Наскоро беше направено сравнение между Америка и Европа, което всъщност открои една основна разлика: когато емигрант отива в САЩ, той отива да работи - и си търси работа. Когато емигрант отива в Европа, той търси социални помощи.

Пред европейските държави се явява предизвикателството за приемане на огромна част от тези хора и справяне с хуманитарните и социални проблеми, които бежанските потоци крият. Най-много емигранти досега са приели държавите Турция, Гърция, Германия, Ливан и Австрия.

Освен законодателствата на различните държави, в които по един или друг начин са отразени правата и задълженията на бежанците и имигрантите, съществуват други директиви и регламенти като Дъблинският регламент, според който за кандидатите за убежище трябва да се погрижи страната, на чиято територия те за пръв път са стъпили в Европейският съюз т.е. той става един вид гражданин на дадената държава. Германският канцлер Ангела Меркел обаче загърби това споразумение като заяви, че Германия ще приеме колкото може бежанци, затова и страната се превърна в една от най-желаните дестинации за мигрантите. Но това не е само заради високия стандарт на живот в страната, а и поради факта, че една голяма част от тези хора имат роднини там и могат да разчитат на някаква подкрепа от общности, близки или идентични с тяхната култура и религия.

България – позиции :

През 2012 г. България се присъединява към две конвенции на ООН за лицата без гражданство, приети от международната общност между 1954 г. и 1961 г. Конвенцията за статута на апатридите (лица без гражданство) от 1954 г. - признава техния международен правен статут и им гарантира получаване на човешки права без дискриминация, предоставя им достъп до документи за самоличност, документи за пътуване, и минимални стандарти на отношение към тях. Конвенцията повелява държавите да улеснят интеграцията и натурализацията на лицата без гражданство, тяхната движима и недвижима собственост, авторски права, право на сдружение и достъп до правосъдие. Предвижда се и гаранции за достъп до работа и социални грижи, като настаняване в жилища, образование и др.

На базата на тази конвенция редица европейски страни (вкл. Румъния), имат т. нар. статут на толерантност или търпимост, който се дава именно на хора, които нямат право на друг статут, но в същото време няма и къде да отидат. Така поне им се гарантират минимални базови права - здравно обслужване, правна защита, някаква възможност за легално оцеляване. България все още не е въвела в законодателството си изискванията от конвенцията.

Страната ни настоява за специализирано звено за борба с незаконната миграция, като вече се работи за създаване на общо специализирано звено между МВР и прокуратурата. То ще е ангажирано с работата по разбиване на мрежите за трафик и налагане на строги санкции срещу каналджиите. Настоява и за промяна на т. нар. Дъблинско споразумение, изискващо бежанците да бъдат връщани в държавите, в които първоначално са били регистрирани, ако са избягали от тези страни и са се отправили към вътрешността на Европа.

България иска да има единен бежански статут, валиден за цяла Европа или единни молби за закрила. Настоява за единен европейски списък на сигурните държави на произход, за да могат да бъдат връщани по-лесно имигрантите, които не отговарят на условията за закрила. Одобрява идеята за създаване на общи европейски регистрационни центрове (т.нар. hotspots) за кандидати за убежище в страните, подложени на сериозен натиск като Гърция и Италия. В същото време предлага да се обмисли и вариант за отваряне на такива центрове в основните страни на произход на имигрантите или в погранични на тях държави.

Нелегалните лица, пресекли границата на България, попадат в центрове от затворен тип на Дирекция "Миграция“. Там чакат решение за екстрадиране, като според европейските стандарти, а и българското законодателство, задържането може да продължи до 6 месеца. През това време страната ни трябва да намери начин да изведе лицето извън територията си. Въпросът е как? Възможни са два начина: лицата могат да бъдат върнати там, откъдето са влезли (обикновено това е Турция) или да бъдат върнати в страната, откъдето се предполага, че са.

На 29.11.2015 г. Турция подписа споразумение с ЕС за обратно приемане на незаконно пребиваващите на територията на съюза (едно от условията за продължаване на преговорите за членство), но то ще се прилага от юни 2016 г. С отделните погранични страни обаче споразумения все още няма. Така нито България, нито Гърция могат да върнат в Турция хора, които те самите не приемат. Засега заради добросъседските отношения и заради относително малкия брой на връщани лица, Турция приема от България част от обявените за нелегални имигранти. Хилядите в Гърция обаче не биват приемани обратно.

Другата възможност – лицата да бъдат върнати в страната, от която се предполага, че са родом. Но къде е това? Повечето имигранти унищожават документите си още преди границата или те им биват отнемани от каналджиите. А в България се представят от държави, които биха им дали предимство при кандидатстване за убежище. Често не може да се установи откъде са наистина. Така при отхвърляне на молбата или на няколко последователни молби за статут, предстои почти невъзможна процедура по изпращането на човека в родината му.

Ако в определения 6-месечен срок страната не може да екстрадира нелегално пребиваващия, трябва да го пусне. А ако го хване отново - отново да го пусне. Чужденците, за да бъдат освободени, трябва да посочат адрес, на който ще пребивават, но много често той е фиктивен.

България ще трябва да приеме около 1500 нови бежанци според предложените нови квоти за имигрантите (от 09.09.2015 г.), т.е. по двама бежанци на 10 000 души от населението. По този показател тя е на едно от последните места заедно с Румъния, Полша, Литва и Кипър.

Румънският министър на вътрешните работи Габриел Опря заяви, че властите в страната „любезно ще отхвърлят” приемането на още 1785 бежанци, както иска ЕК. Ако пък се въведат задължителни квоти за всяка държава, Румъния ще поиска в замяна членство в Шенген. Според бившия министър председател Виктор Понта, солидарността означава - права и задължения, т.е.  ако се иска споделяне на общите задължения, то ще трябва да има и общи права.

Въпросът с членството в Шенген за България и Румъния е много актуален и покрай бежанската криза той отново изплува, пречупен през призмата на по-скоро негативни емоции. Поставя се отвореният и дори малко циничен въпрос - защо Европа не се страхува да допуска такава огромна цифра мигранти, повечето от които с неизвестна идентичност, на територията си всеки ден, а членството в зоната за България и Румъния се отлага вече няколко години, заради опасения от корупция.

Чехия и Словакия категорично не подкрепят обновената квотна система. Външният министър на Словакия Мирослав Лайчак заяви, че страната все още се противопоставя на задължителните квоти и отказва да позволи на ЕК да придобие толкова сериозни правомощия по отношение на разрешаването на имигрантската криза. Друга подробност е че страната няма да приема бежанци мюсюлмани. Словакия обяви, че ще оспори квотната система на Европейският съюз като се очаква до 18.12.2015 г. да заведе дело в Съда на ЕС в Люксембург. Според премиера на Чехия Бохуслав Соботка не е подходящо Брюксел да предлага нови планове, а е достатъчно Европа да приложи мерките, за които вече има споразумение

Унгария е най-негативно настроена към наплива на бежанци и някои от действията, които предприема страната за „справяне“ с кризата, могат да бъдат определени като крайни. Тя направи промени в наказателния кодекс, които да позволят на граничните власти да връщат имигранти в Сърбия, ако нямат шенгенска виза. Дори имигрантите да поискат да подадат молба за предоставяне на бежански статут на границата, те отново ще бъдат връщани в Сърбия с претекста, че би следвало те вече да са поискали убежище от Белград. Оправдание за това решение е фактът, че Европейската комисия e определила Сърбия като „сигурна страна”, за да предотврати наплив в Европа на граждани от самата балканска държава. Според унгарските власти Белград е длъжен да задържа и приема бежанците на територията си, ако не иска да изгуби статута си на страна кандидат член. Ако все пак бежанците влязат на унгарска територия нелегално, това им действие ще бъде криминализирано.

Страните от Вишеградската четворка като цяло остават доста негативно настроени към приема на бежанци на териториите си и към всяко решение на ЕС за разрешаване на кризата. Словакия, Чехия, Унгария и Румъния се противопоставят на задължителните квоти за разпределение на мигранти от Италия и Гърция, но вижданията им не са отразени на заседанието на министрите на вътрешните работи от ЕС през септември.

На 22.11.2015 г. Македония, като първа страна по т. нар. „Балкански път”, започна изграждането на ограда по границата си с Гърция. Правителството на страната обаче подчертава, че оградата няма за цел да спира бежанците, а само да ги насочва към контролните пунктове. Спазвайки новите правила, страната обяви, че ще приема и пропуска само сирийци, иракчани и афганистанци.

Независимо от действията на отделните страни и на ЕС като цяло, бежанската криза е в своя разгар. Очаква се до края на 2016 г. имигрантите, стъпили на Стария континент да наброяват 1,5 милиона души. С настъпването на студените месеци и с решението на Словения, Хърватска, Сърбия и Македония да пропускат имигрантите селективно, се увеличава и страхът от хуманитарни кризи. Ситуацията става още по-обтегната след терористичните атаки в Париж от 13.11.2015г. като се смята, че поне двама от терористите са влезли в страната като имигранти.

Повече от очевидно е, че никоя отделна държава в ЕС не може да се справи сама с бежанската криза. Трябва да се търси системно решение, а не прехвърляне на проблема между съседи. Със затваряне на границите нищо не се постига, освен ескалация на напрежението. Да не забравяме, че проблемът е в Близкия изток. Ние сме засегнати от последиците му, но третирайки последиците, не лекуваме самия проблем. Все по-ясно става, че тази криза не може да се управлява дистанционно от Европа. Затова е редно след като ЕС плаща и е най-големият донор, да играе и по-активна роля като наднационално образувание, там на място в Близкия изток, където се корени проблемът.

Публикувано на 10 Декември 2015 в 16:23 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:бежанци, бежанска криза, Европа, Европейски съюз, имигранти, микрационни потоци

1 Коментара
От Теодора Тодорова публикуван на 14 Dec 2015 11:36 am
Публикуваният материал е написан доста професионално и показва както позицията на автора, така и позициите на заинтересованите от проблема страни. Очевидно е, че са необходими общи усилия и това, че никоя отделна страна сама не може да се справи е вярно в контекста на създалата се ситуация.
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас