В края на скоро отминалата 2017 г. на бял свят се появи дългоочакваното издание „Културно наследство в миграция. Добри практики и проблеми“, което е своеобразен израз на резултата от тригодишно проучване на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН по проекта „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“. Този проект беше финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката.

Споменатото книжно издание по особено интересен начин представя добрите практики и проблемите, сред българските емигрантски общности по отношение на културното наследство, техния вътрешен живот и комуникация с България и местното общество.

Говорейки за проекта трябва да се отбележи, че това е най-мащабното реализирано проучване на българските общности зад граница. То продължи три години (2015 - 2017 г.), през които са изследвани българските емигрантски общности в 80 града на 16 европейски страни и САЩ, където са проведени срещи с представители на 305 формални и неформални организации и бизнес инициативи на българи в чужбина.

Както сподели гл. ас. д-р Яна Гергова, един от основните участници в проекта, информацията и идеите на това мащабно проучване са адресирани към всички държавни органи, имащи отношение към българите в чужбина. Стремежът на целия екип е събраната информация и натрупания опит при реализирането на проекта да послужи за информиране и подкрепа на институциите за подобряване на комуникацията и сътрудничеството им с българските общности в чужбина.