Амбициите на Ердоган

Реджеп Тайип Ердоган е начело на управлението на Турция от внушаващите 13 години – първо като министър-председател, а от 2014 година – и като президент. Според сега действащата Коституция, той трябва да управлява заедно с министър-председателя, който е избиран чрез парламентарно мнозинство, което от своя страна посочва и кабинета от министри, отговарящ пряко пред Парламента.

От тези пояснения става ясно, че властта в турската държава, освен в ръцете на президента, е съсредоточена пряко и в Парламента. След неуспешния опит за преврат от юли 2015 година и последвалото безскрупулно нaрушаване на човешките права в Турция става все по-ясно, че политиката на Ердоган радикално се трансформира. Той все по-често започва да налага властта си по авторитарен път, като неведнъж заобикаля конституционните правила.

Точно по тази причина най-властният политик в Турция инициира изменение на основния закон в държавата. За да може съвсем легитимно да налага силата си срещу своите политически опоненти и да устройва страната си така, както му подсказват личните му убеждения.

В крайна сметка Парламентът приема изготвените изменения в Конституцията в средата на януари 2017 година. Но нека проследим по-внимателно как всъщност се стигна до тях и какво гласят самите те.

През декември 2016 година Партията на справедливостта и развитието представи чернова на план за изменения на Конституцията, който напълно би променил начина, по който Турция налага власт върху собствения си народ. Или по-правилно е да се каже „начина, по който Ердоган налага силата си върху турския народ“?

Основната промяна, залегнала в черновата, е парламентарната република да бъде заменена с президентска, която в същността си дава редица привилегии на президента и затвърждава неговата абсолютна власт. Освен това новата Конституция предвижда създаването на поста „вицепрезидент“ (за който ще могат да бъдат избирани няколко личности) и премахването на този на министър-председателя.

Готвените промени предвиждат още заличаване на официалния кабинет, който отговаря пред Парламента, и предоставяне на властта в президентските ръце при назначаване и уволняване на министри. Те пък ще бъдат избирани за период от 5 години, като президентът ще има право да управлява в качеството си на лидер на политическа партия. Периодът на провеждането на парламентарни избори се увеличава от 4 на 5 години, като планът е те да бъдат провеждани в един ден с президентските избори.

„Това, в рамките на турската политическа система, означава, че кандидат-президентът ще има право да избира кои членове от неговата партия да участват в парламентаните избори. Това е абсолютна президентска намеса в Парламента“, твърди професорът по конституционно право Бертил Одер пред Al Jazeera.

Експертите предупреждават още, че предложените изменения отнемат правото на Парламента да изпълнява какъвто и да било одит и да задава въпроси на изпълнителната власт в лицето на Правителството. Така, на практика, законодателната власт не може да предприема никакви конструктивни дейности върху действията на президента.

Официалната власт в Турция твърди, че готвените промени ще затвърдят силата на Парламента, но критиците на черновата са на противоположното мнение и смятат, че залегналите в нея условия всъщност отнемат властта от Парламента. Освен това те вярват, че по този начин ще бъде нарушен балансът между съдебната, изпълнителната и законодателната власт и  те няма да могат да се регулират една друга. А това създава условия за превес на една от трите власти в обществения живот.

Сложни политически схеми пък правят на практика невъзможно да бъде осъществен импийчмънт на президента. За да предприеме някакви действия срещу президента и неговите министри, Парламентът ще има нужда от мнозинство от 2/3. Това е напълно непостижимо, след като мнозинството в Парламента и президента ще бъдат от една и съща партия.

Одер изказва притесненията си и относно бъдещата независимост на съдебната система: „Черновата предоставя огромна власт на президента над Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Този Съвет всъщност отговаря за независимостта на съдебната система, а в предвижданата система президентът ще бъде отговорен за назначението на членовете на Съвета.“

Представители на официалната власт, естествено, отричат тези притеснения от страна на експертите. Те дори твърдят, че съвместното съществуване и регулация на трите власти ще бъде много по-защитено чрез готвените промени.

„В настоящата система, ако изпълнителната власт има мнозинство в Парламента, тя може да прокара всеки закон без абсолютно никаква съпротива. Разделението между изпълнителната и законодателната власт ще бъде по-стабилно чрез предложените изменения“, заявява съдебният консултант на президента Ердоган.

А посоченият проблем за неконтролируемостта на президентските действия той обяснява с факта, че президентът е избран от обществото, така че никой не би трябвало да налага контрол върху този, който изпълнява волята на народа и който е получил властта именно с гласовете на народа.

С приемането на промените от Парламента в средата на януари 2017 година става ясно още, че броят на законодателите ще бъде увеличен от 500 на 600, а изискването за навършени 25 години за кандидат-законодател ще бъде променено на скромната 18-годишна възраст. Парламентът обаче запазва правото си да организира парламентарни запитвания.

Също така президентът ще има право да публикува постановления, да формулира бюджета, да назначава вицепрезиденти и министри. Отменя се и правилото една личност да не може да бъде президент в повече от два мандата. Тази поправка, според експерти, ще даде право на Ердоган да управлява до 2029 година.

По думите на самия Ердоган приетите промени в Конституцията ще допринесат за силата на изпълнителната власт, която е необходима, за да бъде предотвратена евентуалната възможност за връщане към крехките коалиционни правителства в миналото.

След като предложенията за реформи бяха приети на първия кръг, следва да минат на още две инстанции. Едва след това предстои провеждане на референдум, на който турските граждани да дадат своята оценка, чрез опциите „Да“ и „Не“, за предвижданите конституционни промени.

Главната опозиционна Републиканска народна партия, заедно с втората по големина опозиция – прокюрдската Демократична партия на народите, се противопоставят остро на конституционните изменения. Дали обаче те ще успеят да противостоят на Ердоган, чиято партия има 317 депутатски места от всички 550 в Парламента, е отчасти лесно да бъде предвидено, имайки предвид, че опозицията съставя 193 от гласовете.

За да бъде одобрена новата Конституция за нужни 330 гласа „за“, а партията на Ердоган без проблем може да постигне това мнозинство, като спечели гласовете на националистите от Партията на националното действие, която има 40 депутатски места.

Перспективите показват, че сценарият Ердоган да получи това, което иска, всъщност не е никак невъзможен. И точно в този момент на преден план излиза ужасната опасност не само пред турския народ, който ще бъде управляван еднолично и изцяло еднопартийно, но и пред съвременния глобален свят.

През 21 век – периодът на предполагаема модернизация и напълно утвърдена демокрация, изглежда на световната карта ще се появи нова президентска република с недемократично управление. Това, без съмнение, е заплаха не само за благополучието на турските граждани, но и за съседните на Турция държави, сред които България, и на международната сигурност като цяло.

 
Публикувано на 29 Март 2017 в 15:41 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Ердоган, Турция, конституционни промени, президентска република

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас