Италианската икономика след изборите

Последните парламентарните избори в Италия (04.03.2018 г.) се проведоха по нова сложна избирателна система, която е смесица между представителство и системата на простото мнозинство. За разлика от предишните избирателни системи,  новият закон не дава никакво предимство на спечелилата първо място партия или коалиция. Според социологически проучвания победителят този път ще се нуждае от поне от 40% от гласовете, а дори вероятно и от повече, за да управлява. Оформиха се три коалиции – движението „Пет звезди“, десните и лявоцентристите.

За голямо съжаление социологическите прогнози се сбъднаха и страната ще има парламент, в който нито една от политическите формации ще има мнозинство. Голяма част от избирателите, около 50% са подкрепили популистки партии.

Не само по време на избирателната кампания, но и след изборите възникна въпросът кои от горепосочените коалиции ще представляват исканията на италианската средна класа. На първо място какво е средна класа? Всъщност няма еднозначна дефиниция, но идеята тук е че тя изразява ценностите и числено преобладаващото мажоритарно тяло на едно общество, което е гръбнакът на икономиката. От него ще бъдат изключени по-бедната класа от една страна и по-богатите семейства от друга, които представляват двете крайни крила на обществото. 80-85% от населението на Италия е средна класа, въпреки че според скорошно проучване само един на всеки трима италианци се самопричислява към това съсловие.

Италианската икономика е третата на-голяма в Еврозоната. Тя също така обаче е и една от най-бавно растящите и най-задлъжнелите във валутния съюз. С държавен дълг от 130% от БВП Италия е на второ място, като след нея е само Гърция (180%). Италианският държавен дълг е признак на общо безспокойство и въпреки това нито една партия не предлага мерки за намаляване на дълга, а вместо това изборите се превръщат в състезание кой може да го увеличи още повече. В тази връзка няколко партии предлагат вдигане на разходите с до 200 милиарда евро, което е почти 12% от БВП.

Ако 2017 г. беше годината на италианското икономическо възстановяване, в следствие ускоряването на растежа в цялата Еврозона, какво да очакваме от 2018 г.? Европейската централна банка предвижда консолидация на растежа, макар и с леко забавяне от 2,3% до 2,4%, но с ниска инфлация, която се очаква да достигне 1,4% в сравнение с миналогодишните 1,7%. Това е „икономика на златото“, която, ако не сбъдне очакванията на основните централни банки, би предложила оптимални условия на жителите в Еврозоната, които междувременно могат да се възползват от възстановяването и фиксираните цени. Италия почва да се изкачва нагоре, макар че за да достигне максималните нива на богатство от 2007 г. ще трябва да изчака до 2020 г. или дори до 2021 г.

Италианското възстановяване не е сигурно и 2018 г. може би ще ни даде някои много интересни подробности по въпроса. Прогнозите на италианския Национален статистически институт (ISTAT) за италианската икономика през 2017 г. и 2018 г. потвърждават тези на правителството за ръст на БВП от 1,5%.  За 2018 г. разликата е една десета – 1,5% според правителството и 1,4% според ISTAT. Споровете за това дали Италия е последната или предпоследна държава по растеж в Европейския съюз вероятно ще продължат и през настоящата година. Прогнозата относно заетостта през 2017 г. е 1,2% по отношение на трудовите единици, като се очаква през 2018 г. да намалее на 1,1%. Безработицата спада съответно на 11,2% и 10,9%  през двете години. Това от една страна е положителен знак, защото не може да има възстановяване без заетост, но от друга - нивото на безработица е все още високо и далеч от средното за Европейския съюз. През последните няколко месеца на миналата година заплатите продължават да се увеличават с умерено темпо, като се очаква в краткросрочен план тази тенденция да продължи. През третото тримесечие на 2017 г. делът на свободните работни места, който се изчислява спрямо броя на свободните позиции, за които има търсене, се е повишил до най-високите нива през последните години, обусловен от засиленото търсене на работна ръка в строителния сектор и услугите (1,1% и в двата сектора).

Въпреки всичко, това, върху което трябва да се съсредоточи италианската икономика са инвестициите, едно от перата на бюджета, което през годините на криза рязко спадна, както по отношения на частния, така и по отношение на публичния сектор. Според ISTAT фиксираните брутни инвестиции през 2017 г. са нараснали с 3%, подхранвани от покачването на разходите за инсталации, машини и въоръжение и с по-малка интензивност в строителния бранш. Обратът се получава през второто тримесечие на 2017 г., когато процесът по натрупване на капитал е с положителна тенденция (+0,9% на циклична основа) след временния спад през първото тримесечие от годината (-0,2%). Възстановяването на инвестициите се дължи на разходите за машини и оборудване (+2,9% в сравнение с първото тримесечие), което компенсира забавянето на всички останали компоненти. В съпоставка с най-големите икономики в Еврозоната за същия период инвестиционната тенденция е леко по-устойчива както в Германия, така и във Франция (+1,0%) и по-ниска в Испания (+0,4%).

Друга прогноза на ISTAT е че положителната тенденция в инвестициите не би трябвало да спре през 2017 г., а да продължи и дори да се засили през 2018 г., когато очакваният ръст е 3,3%. Като основен фактор за ръста на инвестициите се отбелязва подобряването на условията на кредитния пазар, свързани с продължаването на експанзионистичната парична политика в Еврозоната.

Според оценката на Европейската комисия безработицата в Италия ще спадне до 10,9%, а броят на работните места ще се увеличи с 0,9%. ЕК изразява своите надежди, че новото правителство, което ще дойде на власт ще се заеме със стратегически важни въпроси относно бъдещето на страната, като например създаване на работни места, насърчаване на политиките в областта на промишлеността и иновациите, както и справянето с предизвикателствата, породени от несигурната икономическа среда в глобален план. Безработицата в Италия е достигнала до най-ниското си ниво от септември 2012 г. насам, осигурявайки така необходимата подкрепа за правителството на демократа Паоло Джентилони преди парламентарните избори. Данните на Националния статистически институт в страната сочат, че през ноември миналата година нивото на показателя достига 11,1%, като се наблюдава леко подобрение в сравнение с предходния месец, когато е била 11,2%. Това означава, че броят на работещите през предпоследния месец от годината е с 65 хил. души повече от предишния. В същото време общият брой работещи италианци е най-високият от 1977 г. насам, когато започват да се изготвят подобни проучвания. Спад също така бележи и младежката безработица, която е 32,7% спрямо 34% през октомври 2017 глш. По данни от края на миналата година бизнесът в третата по големина икономика в Еврозоната също гледа по-оптимистично по отношение на безработицата.

Положителната насока в заетостта започва да се отразява и на образователно квалификационната структура. В Италия броят на заетите лица с висше образование се е увеличил както през първото, така и през второто тримесечие (съответно с +0,7% и +0,1%) при по-висок процент от средния за Еврозоната (+0,2% и +0,6%). Така разликата с държавите от Еврозоната е намалена, макар и в ограничена степен. За същия период делът на работещите със степен на средно и начално образование намалява и все пак е значително по-висок от този в Еврозоната (около 12%). Разликите засягат и вида на заетостта по договор. През първите две тримесечия се е увеличил броят на срочните трудови договори (+0,6 и 0,1%), докато честотата на договорите на непълно работно време остава стабилна. Като цяло равнището и на двата вида трудови договори е в съответствие със средните европейски стойности.

Ръстът на икономическата активност ще бъде съпътстван от продължаване подобряването на динамиката на пазара на труда с увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата, а инфлацията през тези две години ще остане с умерени темпове. Темпът на изменение на цените на потребителски стоки и услуги (според ИПЦ) се забавя с 1,0% през октомври 2017, което е за сметка на увеличението, регистрирано в началото на миналата година. Увеличението на брутните вътрешни разходи също допринася за това: базисната инфлация, след възстановяването през първата половина на 2017 г., е с по-нисък годишен темп от общия, което обаче не е сигнал за значително икономическо съживяване. През 2018 г. разликата в цените аналогично ще бъде разделена на два етапа: първоначалният етап, отнасящ се до първите месеци на годината и характеризиращ се с тенденция на забавяне, в съпоставка с увеличението на цените на енергийните продукти и храните; вторият етап, включващ следващите месеци, белязан от относително покачване на цялостната ценова система. В този контекст се предполага, че цените на петрола, средно по-високи от 2017 г., ще останат стабилни през годината. За 2018 г. се очаква средният ръст на дефлатора на крайните потребителски разходи за домакинства да покаже леко забавяне в сравнение с 2017 г., с положителен коефициент на отклонение от 1,1%. Дефлаторът на БВП ще бележи ръст, с тенденция към приравняване с него (+1,1%).

Един от основните проблеми в италианската икономика е застоят в производството. Производителността на труда в Италия през последните две десетилетия има минимален ръст (+0,3%), това се равнява на една пета от отчетения ръст в Германия и Франция и половината от Испания. Според доклада на Европейската комисия за Италия 2017 г. запазването на ниските нива на растеж на производителността продължава да бъде основният източник на дисбаланс в страната, тъй като забавя редуцирането на външния дълг. Ниската производителност вреди на конкурентоспособността и затруднява растежа на БВП, което от друга страна оказва влияние върху покачването на публичния дълг. Слабата производителност забавя растежа, но също така забавя и заплатите в дългосрочен план. За настоящата година се предвижда нарастване на производителността на труда в Италия, което е далеч под очакваните за Еврозоната.

През третото тримесечие на 2017 г. БВП в страната отбелязва ръст от 0,5% в сравнение с ръст от 0,6% в Еврозоната. Въпреки това темпът на растеж остава по-нисък от този в Еврозоната (1,8% в италианската икономика  в сравнение с 2,5% в Еврозоната), разликата обаче намалява прогресивно. През 2017 г. БВП се е увеличил с 1,5%, като се очаква растежът на икономическата активност да продължи с подобни темпове (+1,4%) и през тази година, породено от засиленото вътрешно търсене. През двете години потреблението на домакинствата ще окаже значителен принос за растежа, а приносът на инвестициите ще се засили през 2018 г.

 

През първите шест месеца на 2017 г. външната търговия се придържа към тенденция на нарастване с темпове, по-високи от средните за страните от Еврозоната. Износът на италиански стоки и услуги се е увеличил с 5,8%, а вносът съответно – с 6,5%. Както износът, така и вносът през третото тримесечие регистрира положителни циклични колебания, въпреки забавянето през първото полугодие.

 Намаляването на темпа на растеж на световната търговия, който се очаква през настоящата година, ще се отрази респективно и на динамиката във външната търговия на Италия. Лекото забавяне на търговските потоци предвижда редуциране на износа (+3,9%), който ще бъде по-слаб от вноса (+4,9%,). Следователно положителното търговско салдо като процент от БВП предполага увеличение от 3,0% през 2018 г.

През първата половина на 2017 г. е налице забавяне на растежа на потреблението на домакинствата. След най-силното нарастване, отбелязано през първото тримесечие (+0,5%), разходите на домакинствата бележат спад (+0,2%) през второто тримесечие. Италианският ръст на потребление през второто тримесечие е по-нисък в сравнение с основните европейски страни, с изключение на Германия, която поддържа постоянен темп на растеж. През изминалата година в Италия разходите на домакинствата и разходите за интернет доставчици в реални условия са се понижили в сравнение с 2016 г. (+1,4%) за сметка намаляването на спестяванията и покупателната способност. Очаква се растежът на разходите да продължи с подобен интензитет и през 2018 г. (+1,3%).

На регионално ниво прогнозните данни отчитат, че през 2018 г. Венето ще бъде начело на класацията по ръст на БВП (+1,6%). На второ място се нареждат Емилия-Романя и Ломбардия (+1,5%), а на четвърто място – Фриули Венеция Джулия (+1,4%). Благодарение на износа, укрепването на индустрията и развитието на туризма, Венето отново ще бъде локомотив на италианската икономика. В съпоставка с преди десет години единствено провинциите Болцано (+1,2%) и Ломбардия (+0,4%) са възвърнали позициите си след началото на тежката икономическа криза. Всички останали региони пък показват резултати, предхождани от знака минус. Сред тези, които в момента изостават са Калабрия (-11,2%), Лигурия (-11,4%), Сицилия (-12,5), Умбрия (-14,9%) и Молизе (-16,9%).

Настоящият сценарий на прогнозите през 2018 г. крие рискове, свързани с развитието на международната търговия, факторите, влияещи върху инвестиционната среда и степента на прилагане на регулаторните мерки в полза на компаниите. За да се определят ефектите от алтернативните сценарии са разгледани две хипотези за 2018 г. – по-изразено забавяне на световната търговия, произтичащо от нарастващото геополитическо напрежение на международните пазари и намаляване нивото на несигурността на компаниите спрямо перспективите пред италианската икономика. Забавянето в световната търговия, в размер на 1,0% би довело до спад в износа (-1,0%) и в по-малка степен на вноса (0,5%), намалявайки външния принос на растеж на 0,2%. Следователно динамиката на БВП ще се забави с 0,2%. Вторият сценарий е свързан с развитието на инвестициите. Очакваните от компаниите нива на производство оказват влияние върху динамиката на процеса по натрупване на капитал. Според този сценарий се очаква подобрение на икономическия растеж, който да достигне нивата преди кризата. В този контекст инвестициите ще регистрират допълнително увеличение от 0,5%, което ще има положително влияние върху развитието на износа, вноса и работните единици. Като цяло БВП ще се увеличи с 0,1% в сравнение с основния сценарий.

Все по-трудно е да се направи съпоставка между италианските икономически данни и възприеманата реалност. Всъщност цифрите недвусмислено показват, че през 2017 г. италианската икономика се движи в положителна посока, което не се е случвало от дълго време насам. Настроенията сред гражданите обаче са различни и все още са с предимно скептичен характер. Според някои критици, средните статистически данни (като БВП, заетост, износ и т.н.) са подвеждащи, което означава, че  италианските показатели се подобряват само на пръв поглед, а „истината“ остава скрита. Основен аргумент за това е че много компании все още са в криза, а неравенството и негодуванието в обществото нарастват.

Публикувано на 4 Юни 2018 в 18:49 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Италия, икономика, БВП, безработица, инвестиции, икономически растеж

1 Коментара

Свържете се с нас