Михаил Маргелов: ислямският свят стана бойно поле между Турция и Иран

Свалянето на президента Мохамед Мурси в Египет, затягащата се гражданска война в Сирия, неспазването на всички възможни правила и необходимостта от пряка интервенция на водещите световни сили, дори и вълненията в Турция всичко това създаде куп въпроси и противоречия изискващи използването на системен подход при техният анализ и решение. Допълнителната неопределеност се създава от взаимодействието на политическите процеси в целия мюсюлмански свят от Персийския залив и източното средиземноморие до Магреба и Сахел., а това пряко влияе върху интересите на Русия, като държава носеща отговорност за поддържането на международната сигурност.

За причините и решенията за справяне с произтичащите промени се срещнахме със председателя на Комитета на  Съвета на Федерацията по сътрудничеството със страните от Африка Михаил Маргелов.

 - Какви са причините породили изострената политическа обстановка през лятото в Египет и как според Вас ще се развият събитията в близко време?

 Необходимо е да обърнем внимание на събитията от последните няколко години. След самозапалването на търговеца в Тунис никой не мислеше, че това може да доведе до „Арабската пролет”. Също така кой можеше да предположи, че излизащите на улиците в Тунис представители на профсъюзите и левите групировки, последователите на Че Гевара, които започнаха самата „Арабска пролет” ще бъдат заменени в следващият етап на революцията от ислямистките лидери, дошли на власт вследствие свободни демократични избори.

В традиционните общества, каквито несъмнено са арабските обаче вследствие на свободни избори печелят не представителите на кандидатите, които искат да модернизират страната, а тези които искат да я върнат в архаичността. Ако си спомняте Алжир първи от арабските страни се опита да проведе свободни демократични избори. След тези избори обаче на власт не дойдоха победилите на изборите ислямисти и армията беше принудена да вземе под контрол ситуацията. Това доведе до дългогодишни кръвопролития. Също така трябва да си спомним и случилото се в Палестинската автономия, когато на проведените свободни демократични избори победи радикалното движение ХАМАС.

Алжирските и палестинските избори ни доведоха до Арабската пролет, те можеха да послужат като добър модел за изследователите, които се опитват да прогнозират развитието на събитията в страните, обхванати от революции. Поради това не трябва да се учудваме, че на изборите в Египет победиха „Мюсюлмански братя”. Кой друг да спечели изборите там?

Сега след преврата в Египет започна да се появява теорията за ново избухване на революцията от площад Тахрир, на което станахме свидетели през месец август. „Мюсюлмански братя” действително победиха на свободните демократични избори, но веднага след тях египетското общество се оказа разединено, а тези които предизвикаха революцията се оказаха откъснати от плодовете и резултатите на тази революция.

Напомням Ви, че основните сили на тези които бяха на площад Тахрир и свалиха режима на Хосни Мобарак бяха съставени от либерални, ориентирани към модернизация хора, ориентирани към това властта на един човек управляващ в продължение на 40 години да бъде сменена от свободна и демократична светска форма на управление. Оказа се обаче, че основната маса дисциплиниран египетски електорат се състои от хора мислещи архаично и поддържащи стария режим.

По този начин „Мюсюлмански братя” получиха възможност да формират на практика еднопартиен кабинет. Те откъснаха всички възможни съюзници както либералните така и радикално-ислямистките такива и се оказаха в ситуация, при която дори салафитите се изказваха срещу президента Мохамед Мурси и заявиха, че ще изкарат своите поддръжници на улицата.

Армията изигра ролята си, която традиционно играе в близкоизточните страни.

Пример за това е Турция, където именно армията и генералния щаб в съответствие с конституцията дълго налагаха секуларизационна политика над турското общество. Сега турската конституция се промени, тя беше модернизирана с нормите на европейското право и това естествено повлия и върху промяната на вътрешнополитическата ситуация в Турция.

Говорейки за Египет - „Мюсюлмански братя” е добре структурирана организация, политическа партия, запазваща мрежата на своите подчинени структури, закалена в течение на годините водене на легална и нелегална борба. Относно тези, които застанаха срещу правителството на Мюсюлмански братя, то тези сили са фрагментирани и представляват различни части от политическия спектър.

Фактът, че армията успя да наложи контрол върху ситуацията все още не означава край на египетската политическа криза. И това, че шейхът от университета ал-Азхар и коптския патриарх поддържаха действията на военните изобщо не говори за консенсус в обществото по повод на военния преврат.

В резултат аз мога с тревога да констатирам, че Египет сега действително стои на границата на гражданската война. Най-лошото, което може да се случи в Египет е развитието на събитията по сирийския сценарии.

- Как руските власти реагират на събитията, случващи се в Египет?

Ние разбираме чувството за отговорност, което египетските военни изпитват за съдбата на страната си. За нас Египет е един от крайъгълните камъни за мира и стабилността в Близкия изток и той трябва при каквото и да е развитие на събитията да изпълнява своите международни отговорности и най вече относно своите отношения с Израел. За нас мирът в Близкия изток е безспорна ценност. Смятам, че заради това ние сме били и ще останем отворени за диалог с всички политически сили в Египет.

- Освен Египет, политическите процеси като цяло в Близкия изток, Северна Африка и Сахел се превръщат в постоянни сблъсъци, което ни дава право да разглеждаме района като зона на нестабилност. Какъв е характера на връзката между тези процеси?

 За напрежение в другите нестабилни зони има фундаментални причини. След падането на режима на Садам Хюсейн в Ирак за достатъчно продължителен период от време Иран стана най-силната мюсюлманска държава и започна да претендира за лидерство не само в шийтския свят, но и в целия мюсюлмански.

Това се случи тъй като политическото лидерство на Саудитска Арабия и Египет, традиционни политически лидери беше отслабено на този етап, а претенциите на Катар също не бяха достатъчно силни.

В този момент Турция реши да преосмисли своето място в света и насочи погледа си към Близкия изток. Достатъчно е да разгледаме научния труд на Ахмет Давутоглу, министър на външните работи на Турция, за да разберем турската външнополитическа линия.

Турция заяви своите претенции за лидерство и обективно това доведе до съперничество с Иран. Острата конкуренция на турските и иранските компании аз лично наблюдавах в Хартум, столицата на Судан. И това далеч не е единствения пример.

- Получава се, че за съществуването на зони на нестабилност сериозна роля играе и факторът конкуренция на водещите регионални страни? Гражданската война в Сирия също ли се вписва в този контекст?

В условията на Арабската пролет ислямският свят стана бойно поле между двете претендиращи за лидерство държави –Иран и Турция. А днешна Сирия е най-трагичния пример за такава битка.

Определени надежди за разрешаване на тази ситуация се възлагат на новоизбрания ирански президент Хасан Рухани. Ние разговаряхме с нашите партньори от Америка за това, че Иран трябва да участва в мирната конференция за Сирия „Женева-2” и че трябва да се даде възможност на Хасан Рухани да се изяви като либерален, ориентиран към диалог с международната общност лидер за разлика от предшественика си.

- Създава се впечатление, че сирийският президент няма да подаде оставка, тъй като той несъмнено остава единствения мощен играч на политическата сцена. Същевременно населението на страната не се разделя само на алауитско, лоялно към властта малцинство и въставащо мнозинство. С други думи всеки един от възможните варианти за разрешаване на кризата е свързан с оставането на Башар Асад като президент. Какво е вашето мнение?

 Арабската пролет научи арабските и африкански лидери, че не трябва да се доверяват на никого, дори и когато им обещават, че след подаването на оставка няма да бъде застрашен животът им. В лични разговори те постоянно се жалват, че главната причина за поражението на Хосни Мобарак и Муамар Кадафи е проявената слабост. И дори когато Сенегал предаде Хесен Хабре, бившият чадски диктатор се случи така, че нямаше къде да избяга, освен към Роберт Мугабе в Зимбабве, както направи и бившият етиопски диктатор Менгисту Хайле Мариам, който си живее спокойно на вила в Харар.

Башар Асад днес е в такова положение, че може да се довери единствено на себе си. На фона на това алауитите просто се борят за своето физическо а не само политическо преживяване. Тази война вече има за тях сакрален характер, те я възприемат като велика битка между шиити и сунити.

Поради това не трябва да забравяме, че сирийският режим още от времето на Хафез Асад се е формирал винаги като съюз на малцинствата, живеещи в страната. И когато въстаниците убиват християнските свещеници, това играе в подкрепа на режима, защитаващ всички малцинства. Разбира се отсъствието на единство в редиците на опозицията също засилва позициите на официалните власти.

Също важно е, че докато Хизбула и иранците воюват на страната на Башар Асад, в редиците на въстаниците ще се сражава мюсюлманската общност. На фона на това протича ускорена радикализация на настроенията и в двете страни. Именно заради това говорим, че „Женева-2” трябва да реши тези въпроси възможно най-скоро докато противоборстващите страни все още могат да разговарят по между си.

- Доколко жесток е този вектор на политически трусове, които задава сирийската опозиция и Арабската пролет като цяло в зоните на нестабилност и мюсюлманските региони на Африка.

Дайте да разгледаме страните от Сахел и съседните им страни от Северна Африка в по-широк контекст на политическите процеси и събития. Виждат се примери за множество успешни реформи, като реформата на крал Мохамед VІ в Мароко, които позволиха да предотвратят избухването на „Арабската пролет” в страната.

Изобщо може да се каже, че с монархическите реформи в Мароко, Йордания в последно време, също така и в Катар мъдрите управляващи се опитаха да прекъснат инициативата, вземайки ситуацията в свои ръце и инициирайки реформи съгласно нагласите на улицата. Странното е, че никой от политическите коментатори не направи паралел между тези процеси и предаването на властта на младото поколение монарси в Холандия и Белгия.

Процесите на кардинални реформи са изключение за сега в страните засегнати от „Арабската пролет”. Кутията на Пандора е Саудитска Арабия.

В този контекст трябва да се разглеждат и събитията протичащи в страните от Сахел. Друг аспект е, че вътрешните процеси, които сега се случват там на свой ред се разпространяват и в Алжир, Либия и в определена степен и в Буркина Фасо, Сенегал и Нигерия.

Днес в Сахел обстановката е не просто нестабилна и опасна – Сахел се превърна в неконтролируема и неуправляема територия, преминаваща през цяла Африка и разделяща я на две части.

Ясно е, че ситуацията в Судан се намира на границата на стабилността и нестабилността не само заради противоречията между Судан и Южен Судан, ситуацията в Дарфур, но и заради това, че на президента Омар Ал-Башир задават прекалено много въпроси политическите му противници в Хартум.

Стабилността в столиците на Чад, Нигерия, Мавритания на пръв поглед не означава нищо - всеки един момент пустинята може да промени ситуацията, тъй като в близката история са известни случаи когато столиците са били буквално превземани за часове. Напомням Ви, че пустинята е пълна с евтини или безплатни оръжия, а количеството на различните по вид политически групировки, като Land Cruiser Based Movements не подлежат на отчет.

- Какви са основни заплахи за международната сигурност, които съществуват или днес се зараждат в района на Сахел?

 В края на 2011 година малко преди събитията в Мали аз бях в Тимбукту и разговарях с местните племенни и религиозни лидери. Един от вождовете на туарегите ми каза с тъга: „Вие знаете какво се случи в Либия, този поток на оръжия, който премина от тук затри целя ми бизнес. ” Преносим зенитно-ракетен комплекс струва колкото два сравнително запазени автомата „Калашников”.

Тогава новините за опасността от либийското оръжие се възприемаха достатъчно сериозно, но в последствие стана ясно, че оръжията, които влизаха в Сахел и излизаха от Сахел част от разграбените арсенали, принадлежащи на Муамар Кадафи действително представляват сериозен международен проблем. Именно поради това през месец май 2012 година на срещата на G8 в Кемп Дейвид тази тема беше разгледана с повишено внимание. Но днес либийското оръжие вече се прехвърля през граница на Египет и ивицата Газа, открива се в Сирия и никой не знае къде още може да се появи.

Освен безконтролното движение на оръжие в зоната на Сахел, особеност на района е и търговията с роби и организирането на емигрантски канали, както и хващането на заложници и искането на откупи.

Следва да добавим наркотрафика от Латинска Америка през Гвинея-Бисау и по-нататък през Сахел до Близкия изток и Европа –това е изключително ново явление от последните няколко години.

Необходимо е да имаме предвид, че ситуацията в различните страни от Сахел е извънредно взаимосвързана: тук живеят мигриращи племена, поради това се случват събитията в северната част на Мали, както за кратко време се прояви и в суданския Дарфур. Трябва също да помним, че в продължение на стотици години малийските туареги се отправяха на хадж в Саудитска Арабия, отсядайки в Дарфур, а следователно и в Мали и в Дарфур живеят родствени племенни групи.

Никой не следва да се удивява от това, че в момента в Сирия на страната на опозицията воюват стотици мароканци, либийци и малийци. Министърът на външните работи на Мароко по време на среща в Москва през лятото на 2013 година каза, че правителството на кралството не е в състояние да контролира процеса на идеологическо въвличане на младите хора във въоръжени формирования на различни държави.

- Разполага ли международната общност с инструменти за установяване на ред в зоните на нестабилност или механизъм за въздействие върху процесите там?

 Вероятно основният инструмент, който трябва да бъде използван там е Африканският съюз, който все още преодолява кризата след режима на Кадафи. Несъмнено добра новина е, че Южна Африка усили своите позиции в Африканския съюз след избирането на Нкосазана Дламини-Зума. Тази организация е така устроена, че без водеща страна или група водещи държави тя не може да функционира ефективно.

Опита от последните десетилетия показа, че единствено африканци могат да решат африканските проблеми. Организацията на обединените нации може да оказва съдействие, но реалната всекидневна работа по справянето с всички проблеми си остава работа на африканците. Именно поради това Русия настоява за засилване на ролята на Африканския съюз и превръщането му в ефективен международен орган.

Ние се опитахме съвместно с Африканския съюз да се справим с кризата в Либия. За голямо съжаление обаче нашите западни партньори, на думи подкрепяха нашите усилия, но се отнасяха с въстаниците по съвсем различен начин. Поради това официалната руска позиция за конфликта в Сирия се различава от позицията ни за либийската криза, тъй като отчитаме опита от близкото минало.

- Какви са настоящите руски „лостове” за въздействие върху ситуацията в Сахел? Дълго време се създаваше впечатление, че Русия губеше позиции в Сахел, но в последно време се наблюдава обратна тенденция.

Първо най-важният „лост” е нашето членство в Съвета за сигурност на ООН.

На второ място, ние оказваме финансова подкрепа на Африканския съюз, включително и на Съвета за мир и стабилност към Африканския съюз. Последният значителен транш беше преведен през месец декември 2012 г. в Адис Абеба и беше използван за частично финансиране на операциите на Африканския съюз в Сомалия и Мали.

На трето място – директна помощ. Оказваме подкрепа на настоящото правителство на Мали с доставки на амуниции, въоръжения и частично финансиране.

Наред с директните лостове за въздействие върху ситуацията има и косвени: през последните четири години в Мали, Нигерия, Чад, Судан и други страни едни от най-големите руски компании съдействат на правителствата по извършване на геологически проучвания и добив на полезни изкопаеми.

В африканската политика и в мюсюлманския свят политическият шахмат е значително по-ефективен инструмент отколкото политическото ръгби.

Публикувано на 29 Октомври 2013 в 15:21 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Михаил Маргелов, интервю, Египет, Русия, Турция, Иран, отношения, противодействие, Арабска пролет

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас