Ролята на "палестинския фактор" в сирийския конфликт

 

Наличието на палестински бежанци, които активно участват в боевете на страната на опозицията се превърна в допълнителен проблем за Башар Асад. Очакванията на сирийското ръководство за солидна помощ от тяхна страна срещу противниците на режима не се оправдаха.

В периода 1948 - 1967 г. в резултат на арабо-израелските воини хиляди бежанци напуснаха палестинските територии. Немалка част от тях се установиха в Сирия като тяхната численост достигна 600 хил. души, което представлява 3% от населението.

Значителна част от бежанците (около 30%) и досега живеят в бежанските лагери. Макар и да нямат сирийско гражданство, според закон от 1957 г. те се ползват със същите права и задължения като сирийците (например: мъжете са задължени да служат в армията).

До скоро основното си образование бежанците получаваха в училищата на БАПОР (Близкоизточна агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и организация на работата). Средното образование получаваха безплатно в сирийски държавни училища. Осигурено им беше правото на прием в университетите и на държавна стипендия за обучение зад граница наравно с другите сирийски граждани.

От 1960 г. палестинците се ползват с правото за свободно придвижване в страната, а от 1963 г. могат свободно (без визи) да напускат пределите на Сирия и да се завръщат обратно благодарение на предоставените им специални паспорти за пътуване зад граница. Значително по-лесно е пътуването до Ливан, за което е достатъчно да се представи сирийско удостоверение за личността на бежанеца.

От 1968 г. на палестинците беше дадено правото да притежават недвижима собственост в Сирия - едно жилище на семейство. Беше им разрешено да работят практически във всички сфери на икономиката дори и в органите на властта. В сравнение със сирийците те нямаха единствено правото на глас по време на избори и право за закупуване на селскостопанска земя. Тази мярка както и ограничаването на приема в Сирия на палестински бежанци от други страни, беше резултат на политиката на сирийските власти за намаляване на масовия бежански поток, който можеше при определени условия значително да усложни социално-икономическата и криминогенна обстановка в страната.

Сирийските власти полагаха значителни усилия за осигуряване на нормални условия за живот на бежанците в лагерите. Това в особена сила важи за най-големият от тях – Ярмук. Лагерът е разположен югоизточно от Дамаск. По същество той е град с население, което до началото на събитията в Сирия превишаваше 144 хил. души. Поведението на неговите жители представлява своеобразен барометър за палестинските настроения в Сирия. Властите в Дамаск се стремяха да осигурят по-добри условия за живот в него в сравнение с условията в останалите бежански лагери. Безработицата в този лагер беше най-ниска. Жителите на Ярмук бяха представители на различни професии – от обикновени работници до лекари, военнослужещи, инженери и държавни служители. (Започналите вълнения в Сирия, съпроводени с наложеното търговско ембарго, предизвикаха спад в стандарта на живот и влошиха положението на палестинците в лагера. Това бързо рефлектира върху отношението им спрямо сирийските власти. Извън пределите на Ярмук настроенията на палестинците към режима са също не по-малко враждебни.

Развитието на събитията в Сирия през последните пет години показва, че опасенията на сирийските власти са имали определено основание. Малко след началото на вътрешносирийския конфликт, в него започнаха активно да се включват и представители на палестинските организации, намерили приют в Сирия в продължение на десетилетия.

Разрастващата се съпротивата срещу управляващия режим и обхвата на все по-големи територии, принуди сирийските власти да прибягнат до помощта на ръководствата на палестинските организации в Дамаск, разчитайки на тяхната признателност за дългогодишното сирийско гостоприемство. Тук не става дума само за участие на палестинците в боевете срещу опозицията. Властите в страната се опитваха да задействат палестинския фактор за антиизраелска мобилизация и по такъв начин да бъде отвлечено вниманието на населението от борбата срещу режима. На първо време като средство бяха използвани „мирните маршове” до Голанските възвишения. Един от тях беше организиран и проведен на 05.06.2011 г. от просирийския тогава „Народен фронт за освобождение на Палестина – Главно командване” (НФОП-ГК) по повод поредната годишнина от шестдневната война през 1967 г. (тогава Израел завладя възвишенията). При опита за преминаване на контролираната от Израел територия, бяха застреляни девет палестински младежи. Това стана причина за рязкото влошаване на отношението на пребиваващото в Сирия палестинско население към Башар Асад и неговите съюзници от НФОП-ГК.

В бежанския лагер Ярмук бяха проведени масови протестни акции срещу използването на палестински младежи като „пушечно месо”. Представителят на НФОП-ГК в Сирия Махер Ал-Тахера беше заклеймен като „убиец на палестински деца”. На следващия ден беше запалена щаб-квартирата на организацията в Халса. Това придаде допълнителен импулс на антиправителствената агитация, а ставащото в Сирия започна да се възприема от голяма част от палестинците като „въстание на сунитите срещу алауитските узурпатори„.

От създалата се обстановка значителна полза извлече ХАМАС, чиито лидер Халед Машал отказа през м. август 2011 г. да бъде проведена мобилизация в 11 палестински лагера в Сирия. Този ход затвърди позициите на организацията сред палестинците и допринесе за промяната на отношението на повечето от тях спрямо официалната власт. Халед Машал се обяви против участието на палестинци във войната на страната на Асад. Този подход едва не доведе до разкол в организацията в Сектора Газа. Негов противник беше Махмуд аз-Захар, един от лидерите на ХАМАС в Сектора. Тогава той се обяви за подкрепа на Асад, което в този момент допринесе за укрепване на позициите му там. С иранска финансова помощ той успя да привлече на своя страна представителите на радикалните ислямистки организации в т. ч. и „Ислямски джихад”, които подкрепяха действащия сирийски режим.

На фона на създалата се обстановка през м. август 2011 г. в Латакия, голяма част палестински бойци от намиращия се в близост бежански лагер взеха участие в боевете срещу режима на Асад. Лагерът беше един от главните центрове на криминалната престъпност по сирийското крайбрежие.

Опитите на режима на Асад да установи диалог с палестинците се увенчаха с неуспех. Независимо от това към края на м. ноември 2011 г. властите успяха да привлекат в борбата с опозицията някои групи от палестинското движение „Ал-Сайка”, базирано в ливанските лагери в Триполи, Бейрут, Сайда и Тир. След възстановяването на връзките с официален Дамаск те подпомагат режима в борбата срещу контрабандата на оръжие в Сирия през ливанска територия.

Въпреки тази подкрепа ХАМАС продължи да играе основна роля за определяне на настроенията сред палестинците. Една от главните причини Халед Машал да оттегли подкрепата си за Башар Асад беше свързана с появата на нови по-богати спонсори за организацията. Синът на емира на Катар Тамим през декември 2011 г. лично е осъществявал контрол на връзките с лидера на ХАМАС. Не е случайно и това, че тогава в рамките на една седмица, той два пъти посещава Йордания, съпроводен от своя палестински съветник Азми Бешар, за да убеди краля на Йордания Абдула ІІ, да предостави убежище на Халед Машал. Изострените отношения с Асад наложиха Машал да напусне Сирия. Помощ в това отношение оказаха Йордания и Катар, които през 1990 г. вече му бяха предоставяли убежище. Като резервен вариант е бил разглеждан Египет, където през декември 2011 г. получиха убежище много от съратниците на Машал, напускайки обхванатата от военни действия Сирия.

Машал обаче предпочете Йордания, където през м. януари 2012 г. бе посрещнат тържествено от йорданския крал Абдула ІІ и емира на Катар Ал-Тани .Съпроводен от престолонаследника на Катар принц Тамим, лидерът на ХАМАС пристигна на 31.01.2012 г. в Доха. (По това време семейството му беше поставено под арест от сирийските специални служби. Всички негови близки са били разпитвани за източника на парите за ХАМАС в Сирия и каналите за тяхното изпращане. Това не беше случайно, тъй като по това време Катар предложи на ХАМАС много повече средства отколкото Иран през последните 10 години около 550 млн. щ. д.). В този период режимът на Асад не прекъсна напълно отношенията си с ХАМАС. Връзките се поддържаха чрез финансиста на организацията Муса Абу Марзук. Освен това оттеглянето на Машал от Сирия послужи като сигнал за напускане на страната на всички негови най-близки съратници, а и на редовите бойци. Имад ал-Алами, отговарящ за доставките на оръжие за ХАМАС заедно със семейството си напусна на 04.02.2012 г. Дамаск и през Кайро се установи в Сектора Газа. Много от военните лидери на организацията и редица членове на Политбюро потърсиха през Судан, убежище в Йордания. Сред тях са Мохаммед Наззал и Мохаммед Наср, които получиха паспорти от йорданска страна.

Междувременно събитията в Сирия оказаха силно влияние върху ХАМАС. Машал заяви на 21.01.2012 г., че няма да участва в изборите. Не на последно място това решение беше повлияно и от действията на неговите противници Исмаил Хания и Махмуд ас-Захар, които за времето на неговото пребиваване в Йордания и Катар значително укрепиха позициите си в организацията и авторитета си пред египетските управляващи. Това не означаваше, че Машал е загубил влияние и е решил да се откаже от политиката. Поведението му в Сирия позволи да натрупа позиции и да претендира, с катарска помощ, за по-голямо влияние сред палестинците. Властите в Доха се опитаха да помирят на 06.02.2012 г. Халед Машал и главата на Палестинската автономия Махмуд Абас.

За отделянето на Машал от иранско влияние работиха не само Катар, но Египет и Турция. Трите страни са в съперничество за водещи позици и влияние върху ХАМАС, а от там и във вътрешнопалестинското урегулиране. В голяма степен за това допринася желанието на Машал да подобри икономическото състояние и условията за живот на населението в Газа. Освен финансовата карта, Катар и Турция се опитват да използват принадлежността на Машал към сунитската религиозна общност, а Египет, въпреки подкрепата си за Хания - връзките му с „Мюсюлмански братя”. От своя страна Дамаск разчиташе да уговори Машал да се върне в Сирия, а ако не успее, да го замени с Абу-Марзук и по такъв начин да овладее лостовете за въздействие върху палестинците. Това така и не стана.

Иран също заработи активно за възстановяване на загубеното влияние над палестинското движение и шест дни след срещите в Доха, Исмаил Хания, лично бе приет на 12.02.2012 г. от аятолах Али Хаменей, президента Махмуд Ахмадинеджад и председателя на парламента Али Лариджани. По време на разговорите председателят на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Саид Джалили е заявил, че в бъдеще за верността на ХАМАС ще се съди за поведението на Хания, а не на Машал. Иранските управляващи разчитаха на напрежението в отношения между Ахмад ал-Джабари, командир на военното крило на организацията „Иззедин ал Касам” с Махмуд аз-Захар и Халед Машал за да укрепят позициите на Хания и загубеното влияние. Иран обаче не успя да запази контрола си над ХАМАС. По-късно по време на посещението си в Техеран 16 – 18 март 2012 г. Махмуд аз Захар вторият в ръководството на ХАМАС уведоми иранските власти за създаването на независими от Иран сили „Ал Акса” и за желанието на организацията да остане неутрална в противопоставянето между Иран и Израел.

Според преобладаващите оценки лидерите на ХАМАС, виждайки неизбежния крах на режима на Асад, се борят за оцеляването на организацията. Това определи и сравнително бързото оттегляне на подкрепата им за него. В голяма степен това поведение може да се разглежда като опит за търговия с влиянието, което има организацията в Палестинското съпротивително движение. В началото на м. април 2012 г. противниците на Машал в лицето на главния снабдител на организацията Имада ал-Алами, Исмаил Хания и Махмуд аз Захар отново се обявиха за запазване на съюза с Иран, макар че не споменаха режима на Асад като дружеска сила. Наличието обаче на катарско финансиране позволи на Машал да запази значително влияние и да не позволи везните отново да се наклонят в полза на Иран. Противопоставянето му на Башар Асад намери подкрепа от мнозинството членове на ХАМАС. За това допринесоха и действията на сирийския режим спрямо представителите на ръководството на организацията. Отношенията между ХАМАС и режима в Дамаск се изостриха допълнително след смъртта на Абу Муджахид Низар (Камал Хосни Ганая), при загадъчни обстоятелства на 27.06.2012 г., отговарящ в организацията за логистиката и въоръженията. Той е бил убит в момента, когато се е подготвял да избяга в Йордания. (Абу Низар е приемникът на Махмуд Абдел Рауф ал Махбух, убит в Дубай от израелските специални служби).

Отчитайки промяната в позицията на палестинските бежанци и опасността от изострянето на палестинския проблем за Сирия, Техеран се опита да балансира чрез обработка на други палестински организации включително „Ислямски джихад”, който до скоро поддържаше режима на Асад. От една страна, тази организация се финансираше от Иран, а от друга нейното ръководство разбираше важността на постоянните провокации и военното ангажиране срещу Израел за сегашния сирийски режим. Не случайно малко след посещението на Исмаил Хания в Техеран, на посещение там пристигна и водачът на „Ислямски джихад” Рамадан Шалах, който иранските лидери също се опитаха да задържат в орбитата на своето влияние чрез увеличаване на материално-техническата и финансова помощ за организацията. В частност Иран реши да предостави ПЗРК, артилерийски системи и ракети „Фадж-3” и „Фадж-5”. Това решение обаче не помогна да се запази лоялността на лидерите на тази организация към сирийския режим.

В периода м. юли – август 2012 г. „Ислямски джихад” коренно промени своята позиция по отношение на обстановката в Сирия. И макар че е трудно да се каже, че е поела по същия път на ХАМАС, тази неблагоприятна за режима на Асад промяна вече е факт. Важен индикатор в това отношение е, че лидерите на „Ислямски джихад” Рамадан Шалах и Зияд Накхла, както и техните представители в Сектора Газа, Халед ал-Батш и Нафез Аззам предприеха разговори с Египет за преместването им в Кайро. Макар че не получиха тогава съгласието на египетските власти, те вече бяха направили сериозна крачка за оттегляне на подкрепата си за сирийския режим. По време на посещението им в Египет в началото на м. август 2012 г. те се надяваха да бъдат приети лично от президента Мохамед Мурси и да го убедят да им разреши да живеят в страната. Те бяха приети на 03.08.2012 г. от бившия директор на „Службата за разузнаване” Мохаммед Мовафи, който им заяви, че египетската страна не може да удовлетвори техните искания докато организацията се финансира от Иран. След този отказ групата посещава Ливан, но с изключение на ръководството на „Хизбулла”, представителите на другите политически партии са отказали да обсъждат предложенията на лидерите на „Ислямски джихад”. Срещата в Бейрут с Хасан Насрала също не им донесе успех. Ръководейки се от чувството за солидарност с Дамаск, той отказа на ръководството на „Ислямски джихад” да се ангажира с решаване на тяхното искане и те бяха принудени да останат в Сирия.

Подобни настроения и процеси се развиха и в НФОП-ГК, трети по значение в палестинското въоръжено движение, ползващ се с подкрепата на Дамаск и пряко свързан със сирийските специални служби. В началото на м. септември 2012 г. част от неговите лидери избягаха от лагера Ярмук и отидоха в Северен Ливан. Впрочем както в случая с „Ислямски джихад”, ръководството на това движение до неотдавна се намираше в Дамаск. Организацията под влияние на настроенията сред мнозинството от палестинците и от случващото се в „Палестинската освободителна армия” (ПОА), считана за най- преданата на сирийските власти групировка, предприе курс за оттегляне на подкрепата и дистанциране от официален Дамаск. ПОА представлява батальон в състава на сирийската армия, който води боеве срещу опозиционните сили. От лятото на 2012 г. с усилване на влиянието на арабските монархии от Персийския залив и особено това на Катар, както и повлияни от ставащото в лагера Ярмук, който се превърна в гнездо на съпротивата срещу режима сирийските власти предприеха ответни мерки, започвайки преследвания и арести на палестински бойци, и разоръжаване на населението в Ярмук. В крайна сметка след поредица от неуспехи и сериозни сирийските войски преминаха към бомбардировки и артилерийски обстрел на гъсто застроените квартали, което продължава да води до сериозни жертви сред населението. (Провеждането на специални операции там се затруднява от особеностите на строителството в лагера и неговите многобройни тесни улици.)

Участието на палестинците в конфликта влияе не само на устойчивостта на режима на Асад, но и на обстановката в съседните страни, в т. ч. и в Йордания. В резултат на засилване на вътрешната конфронтация се увеличи броят на палестинските бежанци от лагера Ярмук. Много от тях преминават на йорданска територия през гр. Мафрак.

От м. юни 2012 г. бежанският поток се засили, което принуди йорданските власти да вземат спешни мерки за неговото ограничаване и засилване на граничния контрол. Властите в Аман, отчитайки събитията от 1970 - 1971 г., се опасяват, че заселването на хиляди палестински бежанци може да създаде критична маса и да дестабилизира обстановката в страната.

Охлаждането на отношенията между останалите верни палестински организации и режима в Сирия е въпрос на време. Сред тях се засилват пораженческите настроения, в голяма степен предизвикани от растящите загуби.

Преминаването на страната на опозицията на голям брой палестински бойци се превърна в допълнителна помощ за противниците на режима. Не е случаен фактът, че именно палестинските отряди изиграха важна роля в овладяването на редица райони на Алепо от опозицията и в последвалите боеве в града.

Негативните настроения сред палестинските бежанци срещу Башар Асад, охлаждането на отношенията и оттеглянето на подкрепата на палестинските организации и движения за сирийския режим и наличието на голям брой палестински бойци в опозиционната ССА оказаха влияние върху цялостната картина на сирийската криза.

 

Публикувано на 29 Февруари 2016 в 14:55 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Палестина, Сирия, бежанци, криза, палестински фактор

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас