Руско-беларуските отношения

Един от най-забележителните руски икономисти на XX век Петр Савицкий определя Евразия като самостоятелен свят, независима духовна, особена историческа и геополитическа реалност. Савицкий описва най-големия географски ареал по суша като синтез на световните култура и история, разгънати в пространството и времето. Централно място в евразийския континент заема Русия, която заедно със своите геополитически съюзници и партньори, има амбицията да превърне настоящото столетие във „века на Евразия“.  
Перспективният Евразийски икономически съюз се счита за необходим елемент в борбата за налагане в света на нови и по-съвършени ценностни устои, в които да личи евразийският порядък. Това обединение на стопанска основа е така проектирано, че да съедини  постсъветските териториални и персонални величини в икономическо средище, което да се превърне в добра база за по-нататъшни валутни, административни, търговски и геополитически съвместни действия.
В годините след разпадането на СССР Руската Федерация намира в лицето на Република Беларус най-верния и последователен съюзник в следсъветското пространство. Началото на междудържавните отношения между двете страни се поставя още преди юридическото прокламиране на края на Съветския съюз (25 декември 1991 г.). На 8 декември 1991 г. Руската съветска федеративна социалистическа република (Руската СФСР), Беларуската ССР, и Украинската ССР подписват Беловежкото споразумение за създаване на Общност на независимите държави. Година по-късно Русия и Беларус сключват Споразумение за свободни търговски отношения, а през 1996 г. договарят Митнически съюз. С идването на власт през 1994 г. на президента на Беларус Александър Лукашенко все повече започва да се утвърждава идеята за бъдещо ново обединяване на двете държави. Основания за подобни юнионистични намерения са многовековното съседство на братските славянски народи, които имат общи исторически корени, и изповядват православната християнска религия; близките обичаи и традиции, които притежават; взаимната зависимост на икономиките и културния живот на съседните страни. Така през януари 2000 г. влиза в сила Договор за създаване на съюзна държава между Русия и Беларус. Въпреки това, смяната на висшето държавно ръководство на Руската Федерация, когато Владимир Путин става президент, довежда до възпиране на започнатия процес на интеграция. Лукашенко посочва, че причината за сдържането е намерението на неговите партньори Беларус да влезе в състава на Руската Федерация. Скоро обаче беларуският президент се чувства задължен отново да укрепи сътрудничеството си с Русия. През 2004 г. в Република Беларус е проведен национален референдум за премахване от Конституцията на страната на ограничението от два мандата за заемане на президентската институция. Този политически ход е обявен за недемократичен от целия западен свят. В крайна сметка Лукашенко е преизбран за президент през 2006 г., което става повод за твърдението на бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, че Беларус е последната истинска диктатура, останала в сърцето на Европа.
Политическите връзки между Русия и Беларус всъщност се явяват естествено продължение на взаимноизгодните икономически отношения на двете държави. Русия винаги е представлявала огромен пазар за продукцията от промишлени и селскостопански стоки, произведени в Беларус. В същото време Руската Федерация е основният доставчик на енергоресурси за Република Беларус, още повече че тези суровини се продават със значителна отстъпка. Въпреки намеренията за диверсифициране на беларуската енергийна политика чрез партньорство с ЕС, Лукашенко осъзнава важността, и същевременно, стабилността на партньорството с Русия в този икономически сектор.  Актуалните противоречия в петроло-газовите взаимоотношения между Русия и Беларус са естествено продължение на множество по малки случаи на такива кризи от втората половина на предходното десетилетие. Всички тези разногласия се възприемат като кратковременни „капризи” на геополитическата конюнктура, които не могат да се отразят на традиционно тесните енергийни връзки на двете страни.
През 2009 г., изпълняващата вече чисто представителни функции и роля Общност на независимите държави е заменена от Митнически съюз, който започна да функционира между Русия и Казахстан от 2010 г., а на следващата година към него се присъедини и Беларус. От 1 януари 2015 г. този съюз, насочен да стимулира икономическото развитие на посочените държави, се разраства в наднационално обединение – Евразийски икономически съюз (ЕАИС). Подготвителните действия за подобен преход са широкомащабни. Участниците в ЕАИС първо имат за задача да хармонизират своите национални законодателства чрез разработване на единно правно поле в основните сектори на работа, а именно митническото сътрудничество, търговията и техническата стандартизация. По този начин, още от влизането в сила на Митническия съюз, в Русия, Беларус и Казахстан започва да действа Единна система за регулиране в митническата сфера на базата на приети нормативни актове по митническо администриране, включително Митнически кодекс. Впоследствие, през 2012 г., се появява единният орган на управление на бъдещия ЕИАС – Евразийската комисия. Това става в условията на приети 17 основни международни споразумения, които оформят Единното икономическо пространство. За да се изгради последното, е нужно осигуряване на четирите свободи на движение – на хора (работна сила), на стоки, на услуги и на капитали. Това означава, че Евразийският икономически съюз позволява на страните, част от него, да премахнат търговските бариери помежду си, както и съществено да намалят отделните нестоковите ограничения в общото си стопанско партньорство. Ето защо може да се предположи, че степента и дълбочината на интеграция между държавите членки на ЕАИС са съпоставими с тези, присъщи за ЕС.
Понастоящем става дума за наличието на пет страни, които са част от икономическата общност. На по-късен етап през 2015 г. към Русия, Беларус и Казахстан в ЕАИС се присъединяват Армения и Киргизстан. Следва да се подчертае, че най-новите разчети за ефекта от икономическото обединение показват оптимистични показатели в дългосрочна перспектива. Очаква се, вследствие на стопанския оборот между участниците в ЕАИС, през всяка една година БВП на Русия да се увеличава с 0,5 %, а на Беларус и останалите държави в Съюза – с 1%. Въпреки това, трябва да се сподели съществуващата отчетлива разлика между заеманите силни икономически позиции от Русия и твърде малките стопански възможности на всяка от другите участващи в ЕАИС страни. Притежавайки БВП, който възлиза на 2,5 трилиона долара в края на 2015 г., Русия надминава с 10 пъти сумарния обем на БВП на останалите четири държави за същия период. В момента именно на Руската Федерация се падат около 80 % от БВП на ЕАИС. Подобни диспропорции подсказват, че основната тежест в ЕАИС се носи от Русия. За да не носи толкова голяма отговорност за развитието на Съюза, Русия почти сигурно ще търси занапред включване и на други страни членки. Освен това може да се очаква още търсене на интеграция и задълбочаване на вече създадени връзки с други държави и икономически блокове. Неслучайно от октомври 2016 г. текат преговори във формат „пет + едно“ между ЕАИС и Китайската Народна Република (КНР) за създаване на зона за свободна търговия между тях. При успех в хода на преддоговорните отношения, може да се стигне до сформиране на специално икономическо евразийско партньорство в широк план. В същото време ЕАИС несъмнено ще търси сближаване с най-голямото в момента икономическо обединение – ЕС. Това не е нищо повече от естествен процес, като имаме предвид, че Русия и Беларус са преки съседи на държави членки на ЕС. Освен това Армения и Беларус са страни, част от политиката на Евросъюза за „Източно партньорство“, докато Русия е ключов търговски партньор на ЕС. Ако бъде осъществено дълготрайно конструктивно сътрудничество между тези два икономически съюза, а към това се прибави и мощната стопанска подкрепа на Китай, то това ще превърне Евразийския континент в най-жизнеспособния икономически и геополитически компонент на световната карта.
Несъмнено това е и голямата цел на Русия в бъдещите няколко десетилетия. Подобен външнополитически стремеж разкрива защо Москва желае да затвърди позицията си на регионален лидер, който доминира в кръга на своите постсъветски държави – партньори и се опитва да ги предпази от чужди влияния. Това обяснява и защо през последните години е голямо предизвикателство за руския държавен елит да охлади прозападния ентусиазъм на беларуския президент Александър Лукашенко. Вярно е, че Лукашенко е смятан за най-близкия съюзник на Кремъл, особено в икономическата сфера, но също така е правдиво, и че Лукашенко не е лесен партньор за Русия. Опитният държавен глава на Беларус често се опитва да лавира между Русия и Запада, като успява да извлича ползи за своята страна. Макар и да е недолюбван в западния свят, именно Лукашенко се явява фигурата, която приема функцията на домакин и организатор на висше политическо равнище на преговорите в Минск за сключване на споразумения по украинската криза през 2014 г. Същевременно обаче последвалото държавния преврат в Украйна присъединяване на Крим към територията на Руската Федерация обезпокоява сериозно Лукашенко. Президентът на Беларус се опасява от евентуална руска военна операция спрямо страната, която да доведе до загуба на независимост. Това е причината беларуският държавен глава да отказва за момента разполагането на руска военно-въздушна база на територията на държавата. Като има предвид, че в Белорусия живее значителна рускоговоряща общност, Лукашенко се страхува от повторение на кримския сценарий на собствена територия. Затова в политиката на Беларус спрямо Русия след началото на 2014 г., се наблюдават опити за дистанциране от влиянието на Кремъл. Всъщност самият Лукашенко не признава Крим за неделима част от Русия. Тази позиция на беларуския държавен лидер, а също освобождаването на политически затворници, както и фактът, че за първи път от двадесет години опозицията в Беларус си осигурява парламентарно представителство след проведените избори през септември тази година, са достатъчни основания за затоплянето в отношенията между Беларус – ЕС и Беларус – САЩ . Неслучайно през февруари 2016 г. Брюксел замразява наложените на 169 физически лица и три юридически лица санкции. На свой ред САЩ също смекчава някои рестрикции спрямо Беларус. Все пак Минск има много по-задълбочен диалог с ЕС, отколкото с Щатите. Беларус активно участва в политиката на „Източно партньорство“ на ЕС от 2009 г. Понастоящем се водят преговори по споразумение за облекчаване на визовия режим, както и по споразумение за сътрудничество относно механизъм за ранно предупреждение в енергийния сектор. Активен е и стремежът за партньорство в областите на хармонизирането на цифровите пазари и мобилността. Съветът на ЕС насърчава Беларус да ускори необходимите икономически реформи, за да модернизира своето национално стопанство в полза на беларуското население. Според Съвета на ЕС икономическото развитие на Беларус е необходимо и заради водещите се вече от няколко години преговори за присъединяване на Беларус към Световната търговска организация, а също и заради сътрудничеството с международните финансови институции, по-специално Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. ЕС разчита на добросъседски отношения и регионално сътрудничество с Беларус. Това може да бъде постигнато при спазване на ангажиментите, поети от ЕС спрямо гражданското общество на Беларус, но и при следване от Минск на политика за запазване на правата на човека в страната.
В същото време кризата в отношенията между Русия и ЕС продължава. През октомври 2016 г. ЕС за пореден път в последните няколко години обвинява Руската Федерация за произлизащи от нея враждебни действия срещу Общността. В резултат на това, наложените през 2014г. санкции срещу Москва, заради присъединяването на Крим към руската територия, продължават своето действие най-малко до март 2017 г. Като основания се посочват нарушения на въздушното пространство държави членки на ЕС, информационни кампании срещу Евросъюза, кибер атаки и намеси в политическите процеси на страните от ЕС. В противовес Русия запазва ограничаването на вноса на хранителни стоки от държави членки, подкрепящи санкциите спрямо нея. Нормално е да се очаква, че в близките години Руската Федерация и ЕС все пак ще смекчат тона помежду си. Търговските, инвестиционните и финансовите отношения на ЕС с Русия, включително нуждата от добър двустранен диалог по съвременните проблеми на международната политика, например борбата с тероризма, неразпространението на оръжия и близкоизточния мирен процес, очертават ролята на Руската Федерация като стратегически партньор на ЕС. Същевременно Беларус се очертава най-подходящата страна, която да посредничи в изглаждането на взаимовръзките между Русия и ЕС.
В момента Белорусия се намира в деликатна ситуация. От една страна президентът Лукашенко се опитва да предпази своята страна от прояви на агресивна руска външна политика. От друга страна той ясно осъзнава съществуването на задълбочени икономически връзки между Беларус и Русия, които в изминалите две десетилетия се капитализират в стабилността на беларуското национално стопанство, а оттам и в добруването на страната във вътрешнополитически контекст. През 2015 г. обаче, за първи път след толкова години растеж, беларуската икономика изпада в рецесия. БВП на страната спадна с 3,9 %. С 1/3 спада и износът за Русия. Стопанската реалност е такава главно заради спада в производството на текстил, телевизори, товарни камиони, трактори и жътварска продукция. Истинската причина за икономическата криза, в която изпадна Беларус през 2015 г. се корени в ниските цени на световния петрол и отражението на това явление върху стабилността на руската рубла. Както вече стана ясно, Русия е основният търговски партньор на Беларус, така че икономическата турбулентност в руската държава няма как да не се отрази на беларуското стопанство. В допълнение към това, беларуската рубла е с плаващ курс, който се формира от „кошница” от валути, основно място в която заема руската рубла. Поскъпването на цените на енергоресурсите, свиването на вътрешния беларуски пазар, намаляването на растежа на БВП на Беларус, изчерпването на част от валутните резерви на Русия, от които се предоставят заеми, накара Минск отново да търси диверсификация на различни сектори от своята икономика. Попадането на последната в рецесия има и друг първоизточник, а именно системният проблем с неефективните държавни предприятия. Необходимо е или те да бъдат приватизирани, или да се смени системата им на управление при запазване на държавната собственост. Сред реформите, които беларуската държава трябва да предприеме са отстраняването на някои данъчни облекчения, увеличаване на субсидираните тарифи, повишаване на сметките за комунални услуги, повишаване на възрастта за пенсиониране, както и облекчаване на правилата за търговия с чуждестранни валути. Като се има предвид натиска от гражданското общество обаче, посочените стъпки за реформиране на икономическия живот на страната няма да може да бъдат въведени отведнъж и в тяхната цялост.
От своя страна руската икономика наистина преживява сътресения от спада в цените на нефта на международните пазари. Според прогнозни резултати БВП на Руската Федерация през декември 2016 г. ще достигне 1,5 трилиона долара. Докато по същото време през 2015 г. руското БВП е в размер на 2,5 трилиона долара. При все че руската икономика е силно зависима от енергийния си компонент, Русия още дълги години ще продължава да бъде сред водещите държави-износителки на нефт и газ, поради големите си залежи на тези природни богатства. Това непрекъснато ще й осигурява значителни средства от продажбата им на широк кръг от държави в Европа и Азия. Разбира се, традиционно силна икономика като руската трябва да бъде готова за изискванията на XXI век. На Русия е необходим нов модел за растеж на стопанството, който да бъде основан на иновациите и непрекъснатото развитие на производителността.
Дори руската и беларуската икономики да изпитват временни трудности, тяхното развитие в рамките на общия пазар за стоки и услуги на Евразийския икономически съюз дава достатъчно гаранции за по-нататъшния им растеж. ЕАИС е ново, стопанско поле за сътрудничество между Русия и Беларус, които като цяло споделят общи търговско, митническо, хуманитарно, културно и външнополитическо пространства. През 2014 г. израз на взаимната подкрепа между двете страни е предоставянето от Русия на Беларус на заем в размер на 2 милиарда долара. На следващата година, когато Беларус изпитва затруднения в изплащането на своите дългове, отново Руската Федерация реагира веднага, като отпуска на президента Лукашенко 860 милиарда долара. В момента Минск преговаря с Международния валутен фонд за даване на 3 милиарда долара заем. Голяма е вероятността при неуспех във водените преговори, Беларус отново да поиска финансова помощ от Русия. В тази връзка е интересно като сравнение, че само руските енергийни субсидии за Беларус възлизат на 3 милиарда долара годишно. По отношение на търговските сделки, следва да се отбележи, че Русия остава най-важният импортен и експортен партньор на Беларус, с 53% дял от неговия внос и 35% от износа му. Беларус пък се е утвърдил като един от най-надеждните и прогнозируеми партньори в търговската област за Русия, особено що се отнася до доставянето на нефт и газ. Добрите отношения на Беларус с Русия са предпоставка за развиване на конструктивни връзки с Китай. С руско посредничество Александър Лукашенко постига договореност с Пекин за над 5 милиарда долара инвестиции в реновирането на беларуската индустрия, както и за превръщането на Беларус във важен транспортен и складов хъб за китайски стоки на европейския пазар.
Съмишленичеството между Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан в икономическата сфера, а така също и по принципните въпроси на света и международния ред, е базата за израстването на Евразийския икономически съюз като наднационална организация с геополитическа значимост. ЕАИС е структура, която притежава огромен потенциал за развитие в бъдеще. За следващите две десетилетия се предвижда ръст от 25 % на БВП, генериран в рамките на Съюза. Това се равнява на над 600 милиарда долара. В същото време действащото споразумение ще осигури достъп на гражданите от страните участници до нови работни места и съвременно образование на територията на ЕАИС. Организацията ще доведе и до реализирането на съвместни проекти в много сектори на икономиката, енергетиката, селското стопанство, транспорта и технологиите.
Съществуват всички основания да се смята, че с поддържането на отношения от взаимна полза в пределите на ЕАИС, Руската Федерация и Република Беларус залагат на правилен подход в осигуряване на своето по-нататъшно модернизиране. ЕАИС е организация, която е създадена да бъде печеливша. Историческата и културната общност на членуващите държави е утвърдена още от годините на СССР. Тя предпоставя по-трайна интеграция между страните. Освен това участниците притежават политическата воля да определят и да следват стратегическите вектори от икономическия дневен ред на Евразия. За успешното провеждане на диалог между държавите членки и за изглаждането на евентуалните противоречия между тях се грижи централният орган на управление на ЕАИС. Това е Евразийската икономическа комисия, която се отличава с високопрофесионална работа и адекватни действия още преди началото на функционирането на ЕАИС.
ЕАИС е основан на принципа на икономическата взаимозависимост. Стопанските корени на наднационалното обединение му дават предимството да се развива като приобщаващ и интегриращ съюз, който предлага сътрудничество за осъществяване на търговски контакти. Същевременно общото историческо минало и споделените евразийски ценности на държавите, участващи в ЕАИС, са предпоставка за превръщането на организацията в сериозен геополитически фактор на международната сцена.

Публикувано на 11 Ноември 2016 в 16:34 часа от
Христо Менков


Ключови думи:Русия, Беларус, Евраазийски съюз, Европейски съюз, отношения, икономически връзки

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас