Сирийските войни за разграбване

На заседание при затворени врати в края на април в Швеция, членовете на Съвета за сигурност приеха доукрасена декларация, която създава усещането, че са съгласни да възобновят работата по политическото решение на сирийската криза. Няколко дни по-късно международните представители, които се събраха в Брюксел под заглавието „Бъдещето на Сирия и региона“, излязоха с убеждението, че политическото решение в Сирия все още е далеч. От това следва, че е необходимо да бъде осигурена подкрепа за държавите, приютили сирийски изселници със сума, достигаща 5 млрд долара. Всички представители, включително и специалния пратеник на ООН Стафан Де Мистура, изразиха от Брюксел съжалението си, че събранието на повече от 50 страни в столицата на Европейския съюз не е дало никакъв лъч надежда за спиране на войната.

Заседанието на членовете на Съвета за сигурност е нещото, от което Вашингтон и Москва се нуждаеха, за да се успокоят страстите, след като взаимните обвинения относно отговорността за използване на химическо оръжие в Дума в началото на април, достигнаха връхна точка, на която Студената война от втората половина на миналия век рядко е ставала свидетел. Напрежениет се покачи още повече след съюза на Русия със сирийския режим и Иран срещу Източна Гута, за прогонване на опозицията от там, което доведе до нанасяне на ракетни удари от страна на Вашитгтон, Париж и Лондон по територията на Сирия, в отговор на руските удари върху Запада, без да се променят съществуващите реалности.

Химическата битка приключи, от Солсбъри до Дума, с демонстрация на сила, без нито една от Великите сили да я превърне в директен сблъсък, особено след ескалацията на Ирано-израелската война, до която се стигна след успех на израелската атака над иранското присъствие на летище Т-4. С цел предотвратяване на всяко преминаване към директен сблъсък, координацията между американската и руската войски относно полетите в сирийското въздушно пространство продължава. Необходимо е овладяването на политическата ескалация в Швеция да се хармонизира с овладяването на военната ескалация в страните от Леванта.

Междувременно Международната общност, особено Вашингтон и Москва, спазва правилата на сраженията в прокси войната, затова често виждаме преминаването на БЛА над руската база в Хмеймим и последващото им сваляне.

Друг път Международната общност рисува граници за въвличането си в Сирия и отново се включва в организацията и управлението на прокси войната между Русия и страните от Запада. Повтаря се трагичното уравнение, което гласи: забранено е да се убиват сирийци с химическо оръжие, а може да си затворим очите за убийството им с варели бомби.

Нито дума за възобновяване на хода на преговорите от Женева. Дори изявленията от конференцията в Сочи, чрез която Москва искаше да заличи този ход, останаха на заден план, въпреки обещанието за връщане към тях, след като се установи контрол над Гута. И даже разговорите от Астана, с които Кремъл замени изпълнението на решенията на Съвета за сигурност на ООН за спиране на огъня и военните действия и доставяне на хуманитарни помощи... изчезнаха от медиите. Незадължителното стана задължително, защото руско-иранското непокорство (и турската толерантност) сложи край на четирите зони за намаляване на напрежението, създадени от Астана. От тях остана само южната зона (Дераа - Кунейтра - Суейда), която е под опеката на САЩ и Йордания и от време на време чрез нея иранците провокират Израел, с цел разширяването й от покрайнините на Дамаск до границите с Голан. Що се отнася до област Идлиб, атаките на правителствената армия и иранските милиции откъснаха от нея колкото можаха през последните месеци, докато Турция, за която се предполага, че гарантира спокойствието там, си затваряше очите, защото бе заета с кюрдите в Африн и северните региони на Сирия.

Липсата на всякаква перспектива за политическо решение след химическата атака и случилото се с Т-4 само дава време за усвояване от страна на руско-иранския съюз на ползите от победата в Гута и им позволява да се осъществи демографската промяна, която режимът извършва, чрез конфискуване на собствеността на жителите на Гута, Западен и Източен Каламун по закон №10, както се случва в Източен Хомс и на други места в страната. То също така дава възможност да прегрупират силите си в подготовка за следващото сражение, което по всички показатели ще се случи в Идлиб, ако не го изпревари израелско-ирански сблъсък, за който се говори непрекъснато от години и вероятността да се случи е 50%.

На министерското събрание между Русия, Турция и Иран в Москва  чухме ехото на разговорите за обещаното решение, след като бе обсъдено на срещата в Швеция, където дискусията отново обхвана формирането на военен съвет между сирийската армия и армиите на опозицията, разпръснати сред местни бази и възобновяването на работата по преходна фаза във властта. Програмата на срещата обаче е далеч от това, тъй като нито Иран е способен на някакви отстъпки, особено след американо-френското споразумение за ограничаване на влиянието му в Сирия, нито пък Турция е променила приоритетите си за разпростиране на север. Москва, от друга страна, не се е отказала да възвръща нови територии в полза на укрепването на Асад.

Публикувано на 6 Август 2018 в 10:51 часа от
Джулиана Захариева


Ключови думи:Сирия, Конфликт, Бойни действия, Международна общност, Русия, САЩ, Турция, Иран, Израел

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас