Старият нов президент на Чили

На 17-ти ноември 2017 г. в Република Чили се проведоха генерални избори. Освен за нов президент на страната, гражданите имаха възможност да гласуват на още три фронта – парламантарни избори, при които сто петдесет и пет депутати ще заемат места в камарата за четири годишен мандат, нови двадесет и три от четиридесет и три сенатори, които да влязат в осем годишна служба към Националния Конгрес, както и за нови регионални лидери.

На първи тур на изборите за нов президент бяха внесени осем кандидатури:

Едуардо Артес (66 г.) – Представител на Патриотичния съюз, по професия учител и лидер на Чилийската Комунистическа Партия.

Марко Енрикес-Оминами (44 г.) – Основател и представител на Прогресивната партия. По професия е филмов режисьор и вече два пъти е бил кандидат за президентския пост.
Каролина Гоик (45 г.) – Издигната от Християн-Демократическата Партия и настоящ сенатор от Магалянес.

Алехандро Гилер (64 г.) – Независим кандидат, подкрепен от „Силата на мнозинството“ която е традиционната левица. По професия е социолог, телевизионен и радио водещ, а също и сенатор от Антофагаста.

Хосе Антонио Каст (51 г.) – Независим кандидат и настоящ депутат. По професия е адвокат и е от немски произход. Бивш член на Независимия демократически съюз. Отказа да оглави партията на Чили Вамос (Chile Vamos) като предпочете да събере нужните подписи за да внесе независима кандидатура.

Алехандро Наваро (59 г.) – Издигнат от сравнително новосформираната лява партия Паис. Сенатор от Биобио.

Себастиян Пинера (68 г.) – Представител на политическата дясно-центристка коалиция Чили Вамос (Chile Vamos). Бивш президент на страната в периода 2010 – 2014 г., в момента сенатор от Източен Сантяго. По професия е бизнесмен и политик.

Беатрис Санчес (47 г.) -  Лидер на основаната на 21.01.2017 г. лява политическа коалиция - „Широкия фронт“ (The Broad Front). По професия е журналист като дори съобщава по собственото си радио, че напуска работа, за да се заеме с кандидатурата си за президент.

Петима от устремилите се към президентския пост не успяха да съберат нужните гласове за издигане на кандидатурата. Равносметката от всички успешно внесени кандидатури е шест ляво настроени срещу две дясно настроени. След първия тур, имената на четиримата събрали най-много от вота на народа бяха – Себастиян Пинера - 36.64% което означава, че за него са гласували 2 418 540 души, Беатрис Санчес - 20.27% (1 338 037 души), Алехандро Гилер – 22.70 (1 498 040 души) и Хосе Антонио Каст със скромните 7.93% (523 375 души). Според проучване от 2011 г. населението на Република Чили наброява 17 248 450 души като на изборите право на глас имаха 14 347 288 души. Тъй като според конституцията вотът не е задължителен, на първи тур гласуваха 6 703 327 души което е едва 46.72% от имащите право на глас.

Анализаторите в Чили направиха интересно сравнение, правейки сбор от резултатите през този първи тур. Десните представляващи се от Пинера и Каст са събрали 44.5%, а левите към които се включва умерения Гилера и радикалната Санчес – 42.9%. Така конституцията на страната отстрани представителката на една от двете коалиции в изборите – лявата Беатрис Санчес и пиночетистът – Антонио Каст и изпрати на втори тур Себастиян Пинера и Александро Гилер. Това доведе до въпроса „Кого ще подкрепят класиралите се на трета и чертвърта позиция в изборите?“ Изповядващият принципите на генералът диктатор Аугусто Пиночет – Антонио Каст заяви, че ще подкрепи консерватора Пинера на втория тур, което беше предвидимо и това сякаш до известна степен остави бъдещето на президентския пост в ръцете на Беатрис Санчес и водената от нея партия на „Широкия фронт“. Защо ли? Голямата изненада на изборите не беше занижения резултат, който постигна Себастиян Пинера предвид този, който се очакваше, а точно големият вот, който получи „Широкия фронт“. Кои са те? Коалиция, създадена от бивши водачи на студентски протести, които бяха на фокус през последните две години, представляваща младите хора, които се бориха както срещу десните правителства, така и срещу левицата на статуквото. Именно това беше в опората на желанието „Широкия фронт“ да не се включи на сляпо в една коалиция. Те обявиха, че ще се допитат вътрешно за това каква да бъде крайната им позиция. Това постави Гилера в състояние на гонещ, нуждаещ се. Предполагаше се, че все пак ще подкрепят левицата тъй като от другата страна стояха десни и привърженици на Пиночет. От партията на Санчес бяха напълно наясно, че връщането на подобна политическа конфигурация би довело до спирането на всички социални реформи в страната, колкото и малки да са те.

Месец по-късно – на 17 декември 2017 г. се проведе и втория тур. Очакваното се случи и Беатрис Санчес защити принципите си, пускайки своя вот за борещия се представител на социалистите в страната – Гилера. Но за да запазят вота и доверието което получиха през изминалия първи тур от партията на „Широкия фронт“ обмислиха вариант да не участват в правителството, а в парламента да бъдат опозиция. Към урните се запътиха 7 032 523 избиратели, а крайният резултат беше 54.58% за Себастиян Пинера срещу 45.42% за Александро Гилер. Равносметката по брой на вота беше 3 796 579 гласували за Пинера и 3 159 902 гласували за Гилер. Това за пореден път опроверга предсказанията на чилийските анализатори, които смятаха, че битката между двамата ще бъде изключително оспорвана и по-малко от 100 000 гласа ще бъде разликата между новия президент и класиралия се на второ място. Така Чили се сдоби с един президент който вече имаше опит в двореца Ла Монеда.

Изборът за президент на страната беше по-важния момент в изборите тъй като изпълнителната власт в Република Чили се ръководи от него,  от което следва, че той назначава и правителството. Президентът няма право да бъде преизбран за втори пореден мандат, което до известна степен говореше малко или много за евентуалния победител през изминалите избори, и защо не беше изненада, че Пинера спечели.

Президентската длъжност след мандатът на Себастиян Пинера (2010-2014) беше заемана от Мишел Бачелет, първата жена президент на Република Чили. Задаваме си въпроса – „Какво е да бъдеш държавен глава от женски пол в държава, която е толкова консервативна, че разреши разводите едва през 2004 г. и легализира абортите по медицински показания чак през септември 2017“. Със сигурност не е лесно, но определено запомнящо се. Дъщеря на генерал от ВВС на Чили измъчван и убит не от кого да е, а от режима на Аугусто Пиночет. Бачелет заедно с майка си също са подложени на мъчения докато не им е разрешено да отидат в изгнание в Австралия. Общото между Бачелет и Пинера, е че и двамата са били начело на държавата повече от веднъж. Бившият президент със сигурност ще бъде запомнен в страната си като един от най-популярните лидери.  Анкети, направени няколко месеца преди декемврийските избори, показват, че общественото одобрение към нея е над 70%, като в последствие дори стигна най-високото равнище, откакто Чили започна преход от диктатура към демокрация през 1990 година. Анализатори и социолози отдават този зашеметяващ обрат в публичното й одобрение на икономическата й политика по време на глобалната финансова криза и за решението й да спести милиарди долари приходи от продажби на мед през последния бум на цените на суровините. Това агресивно спестяване даде възможност на страната да използва средствата за пенсионна реформа и за амбициозната социална програма на Бачелет в подкрепа на жените и децата въпреки финансовата криза. По време на първите си три години на власт нейното правителство спестява 35 милиарда долара от приходите. Когато световната финансова криза удари, стойността на износа на Чили спада с повече от 30 на сто. Въпреки това Чили вече има почти 20 милиарда щатски долара, инвестирани в суверенни фондове в чужбина.  "За разлика от други ние имаме може би единствените суверенни фондове, които направиха пари по време на криза", споделя финансовият министър на Чили Андрес Веласко. Дори политици от опозицията, които някога са я критикували за политиката й в социалната сфера като опит за връщане във времената на “големите правителства”, сега твърдят, че ще се опитат да разширят програмите й до средната класа. Естествено управлението не може да бъде напълно цветущо като пример за това е как по време на първия й мандат над 100 000 гимназисти излязоха на протест за подобрения в държавното образование, а по време на втория й мандат – същото направиха и студенти. Тогава се наложи полицията да използва сълзотворен газ както и водни оръдия за да прекрати размириците.

Кой е Себастиян Пинера и какви са очакванията за него?

Роден е в Сантяго на 1.10.1949 г. Негови далечни деди са бившите президенти на Чили – Анибал Пинто Гармендия (1876-1881 г.) и Франциско Антонио Пинто (1827-1829 г.). Като малък заминава със семейството си в Белгия но скоро след това се местят в Ню Йорк където баща му е посланик. Връща се в Чили през 1955 г., където завършва Папския Католически Университет като първенец на випуска. Продължава обучението си в Харвард, където завършва две дисциплини в сферата на икономиката. Става професор в няколко чилийски университета, а в един етап от живота си притежава 90% от най-гледания канал в Чили, 27% от LAN AIRLINES както и 13% от футболния отбор „Коло-Коло”. През 1989 г. става част от партията „Национално обновление“ но може да се каже, че политическата му кариера започва със заемането на поста сенатор за Източен Сантяго (1990-1998 г.). През 2009 - 2010 г. се кандидатира за президент на страната и печели изборите, превръщайки се в първия консервативен президент, който страната има от времето на пиночетския режим. Интересен момент от тогава е, че е единствен с десни виждания от първите четирима кандидати с най-голям вот и печели убедително с 44.05% на първи тур, и 51.61% на втори тур. Нещо подобно се случи и на изминалите избори. През четиригодишния му мандат страната бележи среден икономически ръст от повече от 5%, въпреки че успехът отчасти се преписва на високите цени на медта. Той получи критики заради твърдения за конфликт на интереси между бизнеса и политика и все още се води разследване дали е получил незаконно финансиране от добивна компания за предизборната си кампания през 2009 г. Пинера спечели похвали за успешното спасяване на 33-мата блокирани под земята миньори през 2010 г., но популярността му се срина след масови протести на студенти отново настояващи за по-голяма държавна намеса в образователния сектор. Той се опита да отбие критиките, въвеждайки някой социални мерки, подобни на приетите от Бачелет, като 6-месечен отпуск по майчинство и безплатни медицински осигуровки за пенсионерите с ниски доходи. Световните медии побързаха да го сравнят с президента на Америка – Доналд Тръмп с оглед оцененото от FORBS богатство на Пинера, което възлиза на 2.4 милиарда долара. Друго, което направи впечатление бяха и обещанията на новия президент да направи от Република Чили една „Велика страна“. Сравненията с Тръмп обаче нямат общо с воденето на политика и се предполага, че Чили ще застане на позиции на сближаване със САЩ. От икономическа гледна точка, южноамериканската държава няма много други възможности, тъй като участва и в Северноамериканската зона за свободна търговия. Себастиан Пинера ще наследи петата по значение регионална сила. След четиригодишен ръст средно с 1.8 на сто през 2018 г. в Чили се очаква повишение на БВП с 2.8 процента, сочат данни на икономическата комисия на ООН за Латинска Америка.

Какво променя в световен мащаб изборът на новия президент?
Косвено този избор засяга дори България като част от международната сцена. Заради положението, в което се намира сега Южна Америка, изборът на президент може да бъде определящ за облика на континента което следователно ще повлияе на САЩ, а от там евентуално и на Русия. След падането на пиночетския режим през 1988 г., в Чили печелят предимно широка коалиция доминирана от Християн-демократическата и Социалистическата партия. След 2000 г. обаче левите се отделят и печелят няколко поредни мандата. Следейки събитията в Латинска Америка може да се направи извод, че тази лява вълна е към залеза си.  През 2015 г. в Аржентина, за първи път след кризата от 1998 г., беше избран десен президент – Маурисио Макри. Той спря социалните програми в страната и промени изцяло външнополитическия ѝ курс. Предишното сближаване с БРИКС и Русия остана в историята. Подобна е и ситуацията в Бразилия, където със спорен импийчмънт през 2016 г. беше отстранена президента с български корени - Дилма Русеф. Венецуела, която беше водеща в лявата вълна, от три години се намира в политическа криза, която до голяма степен е резултат от външна намеса. За момента единствено ситуацията в Боливия и в Еквадор, които се водят от леви правителства, е сравнително стабилна
Новият президент ще направи повторно заемане на президентския пост официално през март тази година.

Публикувано на 5 Януари 2018 в 16:57 часа от
Владимир Емануилов


Ключови думи:Чили, президентски избори, Себастиян Пинера

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас