Стъклената менажерия

Забравените неща се борят с времето. Идват като ментални отпечатъци в съзнанието ни. За да си спомним кои сме..,да вкусим от свободата и се намерим. Времето е най-дългото разстояние между две точки. А светкавиците най-силният импулс.. Затова ще вали..вали..ситно и полека. Някъде там в тъмното ще видим една снимка и героите ще търсят себе си. Сред стъклото. Онова, което не се чупи, а ако се случи - то е защото е трябвало така да стане. Сякаш хората са препарирали емоциите си. Мускулите им помнят белезите на преди. Една властна майка и двете и деца..Една история..  

„…Разхождах се наоколо, мъртъв в обувките си и го знаех…“ из реч на Тенеси УилямсИзточник:Интернет

Стара снимка – нещо, което съм забутал някъде по шкафовете в стар албум. Изведнъж, търсейки нещо друго, ровейки наоколо попадам на нея. Вглеждам се – това аз ли съм?! Не, това не съм аз. Такъв бях като ученик. Но все пак – това съм аз. Спомням си как износвах лисичето палто на сестра ми, която е с една година по-голяма от мен. Спомням си ужаса от инжекцията и т.н. …Спомням си … Какво е споменът? Реалност? Но не тук и сега.

Избелялата дреха, протритите корици на албума, подгънатото крайче на снимката – всичките тези стари неща през цялото време на забрава се борят със Времето, те настояват на своето, въпреки всички физични и всякакви други закони, те идват при нас патинирани, състарени и точно когато попаднат в ръката ни, времето вече е свършило своята работа …

Споменът – това е единственият багаж, с който пътуваме. Но какво е неговото предназначение? За какво може да служи? Човек се обърква, по пътя забравя за истинската цел на своето пътуване, реалността го пришпорва и така в този постоянен бяг-надпревара с времето, някъде там, залутан и изморен, спира, обръща се назад и дълго се вглежда.

 ,,Стъклената менажерия” е първата крачка, направила младия драматург Тенеси Уилямс прочут в похода към висотите на американската трагедия. Пиесата се играе на сцената на Театрална работилница „Сфумато”.

Публикувано на 9 Януари 2016 в 18:02 часа от
Яница Маринова


Ключови думи:Стъклена менажерия, театър, Сфумато, култура

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас