В навечерието на изборите в Каталония

На 21 Декември 2017 г. ще се проведат изборите за нов състав на Каталунския парламент. Изборите са извънредни, насрочени от испанския премиер Мариано Рахой, поради възникналата в края на октомври и началото на ноември ситуация в Каталония, която го принуди да разпусне тогавашния парламент, поради неспазването на испанската конституция.

Събитията от безредиците покрай неуспешния опит на самопровъзгласяване на областта за автонмна доведоха до редица последици, включително и лишаване от свобода на бивши министри и депутати. След месец мълчание, испанския съд насрочи дело и изслушване на задържаните за 1 декември.

На съдебния процес за решаването на съдбата на задържаните в ареста политическите лидери не беше взето решение за съдбата им в близкото бъдеще. Решението беше насочено за следващия понеделник (4 декември).

На въпросното заседание в утрото на понеделнишкия ден беше взето решение четирима от задържаните, включително и бившия вицепрезидент Ориол Юнкерас, да останат в затвора, а останалите шестива да бъдат осоводени срещу гаранция от 100 000 евро за всеки. Юнкерас и партията му са фаворити за спечелването на най-много гласове на изборите на 21 декември и това решение може да е от огромно значение за резултатите от изборите. 

Като мотив за продължението на тяхното задържане бяха посочени документи иззети от испанската полиция от 20 и 21 септември, доказващи съществуването на таен стратегически комитет за изготвянето на план за обявяване на независимост на областта. Въпреки това, адвокатите им протестираха срещу това решение, обявявайки документите за нелегитимни. Като причина за тяхната нелегитимност, адвокатите посочиха липса на подписи и дати на протоколите от срещите на комитета.

Въпреки частичния успех от съдебния процес, в партиите, подкрепящи обявяването на независимост имаше остър негативен отзвук. Решението на Испанския съд беше етикирано като недемократично и несправедливо спрямо останалите в ареста политически лидери.

В същия ден беше и изслушването на защитата на Пучдемон и останалите четирима министри (бившите здравен, земеделски, културен и министър на образованието), избягали в Белгия, против тяхното екстрадиране обратно в Испания. Окончателното решение за този процес беше отложено за 14 декември. Това доведе до решението на Пучдемон и партиите покрепящи независимостта да повдигнат въпроса на по-висока инстанция – Европейския съюз и да привлекат вниманито на Европейската комисия. От друга страна, испанското правителство отмени на 5 декември международната заповед за арест на Пучдемон и четиримата министри. Екстрадация няма да има. Причините за оттеглянето на заповедта останаха неразкрити, но въпреки това бившият президент на правителството в Каталония реши да остане в Белгия.

В следващите събития, въпреки отсъствието си, Пучдемон успя да събере 45,000 каталунци и да организира протест в Брюксел, целящ привличане на вниманието на европейските институции. Протестиращите пледираха за освобождаване на политическите затворници и за свободното им допускане да се върнат в страната си, да участват пряко в изборите и да правят свободни изявления пред каталунската преса. В изявлението си на този протест, Пучдемон наблегна на факта, че Еврпейският съюз добре отстоява държавните позиции и върховенството на закона, но пренебрегва гласа на обществото. За пореден път перспективата му беше очертана през призмата на морала и човешкото право. В политически контекст той подчерта липсата на демократичност в решенията на Съюза и Испанското правителство.

Протеста също имаше за цел да докаже и позицията на каталонските граждани, които въпреки разстоянието не се отказват от правото си на протест.

В крайна сметка кампанията за изборите стартира. Някои имат възможност да водят активна медиина и политическа кампания на свобода, докато други нямат възможността да спят в собственото си легло, докато кампаниите за тяхното избиране текат.

На изборите се очертават 7 партии претенденти за формирането на кабинет. Класациите се оглавяват от Испанската левица (партията Esquerra Republicana (ERC)) на Юнкерас, който все още не е на свобода. В последните дни доверието към ERC започна да отслабва, но това не доведе до коренни промени в прогнозите за изборите. Поне на този етап. На второ място сред партиите, подкрепящи независимостта се нарежда партията водена от Карлес Пучдемон, а след нея тази, водена от Карлес Риера - CUP. Дали гласовете им ще са достатъчни за формиране на кабинет на мнозинството, предстои да разберем. Трудно е да се каже със сигурност, тъй като границите ще са изключително близки.

Сред партиите, обявяващи се против независимост и за обединяване с Испания водеща в класациите е Партията на гражданите (Ciudadanos), оглавявана от Инес Аримада, която се нарежда на второ място по успеваемост след ERC. Президентски мандат на Аримада се очертава като огромен кошмар за партиите подкрепящи независимостта поради националисткия и подход в политиката. На второ място сред партиите, защитници на националния интерес се нарежда Социалистическата партия на Каталония, оглавявана от Микел Исета, а след нея популистката партия на Хавиер Албиол.

Според прогнозите трите партии, защитаващи обединяването с Испания няма да успеят да съберат достатъчно мнозинство за формиране на кабинет. В този случай Исета и социалистите ще разчитат на Хавиер Доменех и партията му Catalunya en Comú–Podem при евентуален неуспех за формиране на кабинет от страна на партиите, подкрепящи независимостта на региона. До този етап Catalunya en Comú–Podem успя да остане неутрална и да не заема позиция в разногласията от последния месец. Дали ще размислят при преговорите за формиране на кабинет, предстои да разберем. Очертава се евентуална подкрепа към партиите, обявени против независимостта на Каталония, но това е в случай, че Пучдемон, Юнкерас и компания не успеят да сформират кабинет.

В момента в Каталония се състои най-масовата деконцентрация на местната власт и испанското правителство трябва да вземе важни икономически решения за областта. Поради липсата на практика в подобна ситуация от Мадрид изпитват трудности с организирането на икономическия процес в Каталония.

В крайна сметка Пучдемон направи изявление, в което обяви, че ще се върне в страната след изборите и при положение, че Мадрид му признаят мандата при евентуална победа. С други думи, дори след отмяната на международната му заповед за арест, той все още не се чувства сигурен да се завърне в страната си. Този страх беше засилен след като Испанския съд остави в ареста четирима от съратниците на Пучедомн  под предлог, че са организирали нелегитимно процедурата по обявяване на независимост, проведена в края на октомври. Реално погледнато, самия Пучдемон е част от цялостната организация на отминалото събитие – нормално е да изпитва страхове при толкова нерешена и спорна обстановка.

Продължаваме да се питаме: Къде е Европейския съюз? Каква е неговата роля в ситуацията? Защо след като един въпрос не може да бъде решен на национално ниво не се намесва институцията, която урежда нещата на наднационално ниво? Отговорът се крие в листата на 32-те престъпления, които са наказуеми според закона на съюза, а там липсват обвинителни точки за организиране на бунт и размирици – нещото, в което испанския съд обвини бившия президент и министрите. Според същата листа, екстрадация може да бъде наложена от страната, в която пребивава издирвания в рамките на 60 дни. Тези 60 дни дават възможност за преговори от страна на избягалия и страната, в която се намира без да се изисква те да бъдат публични или представени на страната, която издава заповедта за екстрадация.

Как реагира ЕС на подобни стуации като тази в Испания? Това не е първия регион в рамките на съюза, който пледира за независимост. Бавария и Венеция също са примери за автономни региони, част от популацията на които твърдо подкрепят отцепването на регионите. Причината всъщност ЕС и ЕК да не взимат крайни мерки във ситуацията са базирани на фактите, че в подобна ситуация крайно решение би разтърсило доверието на останалите държави членки. От една страна, ако подобни действия като тези в Каталония бъдат подкрепени, това може да доведе до разреждане на държавната власт и оформянето на много други такива региони с подобни изисквания. От друга страна, ако ЕС като институция се осланя директно на законодателството и забрани и форсира спирането на подобни действия, може да доведе до разклащането на доверието в декмократичния характер на органзацията от страна на членките в нея.

Общо взето нещата с независимостта са си уредени в конституциите на държавите и са акт на нелегален политически бунт, а не демократично решение. Така беше определен и опита за независимост на Каталония от председателя на ЕК – Юнкер. Той отбеляза, че ако ЕС допусне нещо подобно да се случи свободно, това ще доведе до още подобни желания и евентуално накърняване на стабилното бъдеще на ЕС, а това е нещо, което той не иска.

С други думи наддържвната власт покрепя държавните конституции, а те не позволяват подобни действия да бъдат приемани като демократични и нормални. Тук няма нужда от пряка намеса на ЕС. Тук има нужда нещата да бъдат под контрол. Испания като държава членка е делегирала част от правата си в името на една по-добра и по-мащабна кауза – Европейския съюз. Всички други държави членки трябва да са наясно с това и обществото в Европа би трябвало да се стреми към сплотяване – нещо, което ЕС като организация цели – а не да се отцепва и разединява на все по-малки фракции.

Преговорите межу партиите текат с пълна сила и могат да доведат до неочакван развой на събитията след  изборите на 21 декември. В лагерите на CUP се говори за създаването на нова конституция. Те са твърдо устремени към обявяване на независимост и отново обявиха, че ще подкрепят само кабинет с подобни намерения. В последните 2 години членовете на партията изиграха важна роля в организирането на целия процес покрай обявяването на независимостта и в подтикването на Пучдемон да прибегне до подобни действия независимо от реакцията на мадридското правителство и испанския съд. В основата на техните възгледи се крепи силата на обществото, правото им на протест, силата на обединението между хората. От друга призма партията изглежда популистка въпреки лявото си течение. 

Публикувано на 20 Декември 2017 в 09:23 часа от
Цветелин Димитров


Ключови думи:Испания, Каталония, избори, независимост, Карлес Пучдемон, Мариано Рахой

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас