Великобритания извън Европейския съюз:независимост или неразумност?

 

        Дебатът „За и против Европа“ е съществувал в британското общество още преди страната да стане член на Европейската икономическа общност (1973). Днес той е особено актуален. Проучванията показват, че голяма част от гражданите са за оттегляне от Европейския съюз (обикновено между 45-55%). Водещите политически партии реагират на това. Лидерът на Консервативната партия Дейвид Камерън вече обеща референдум по въпроса през 2017, ако неговата формация запази първото си място и след парламентарните избори. Председателят на Британската партия на независимостта Найджъл Фарадж отиде по-далеч - той настоява запитването да се проведе още тази година. Лидерите на либералдемократите и лейбъристите защитават проевропейски позиции, макар че при вторите има сериозни вътрешни противоречия между ръководството и част от редовите членове. Какво може да се случи, ако Великобритания действително напусне Съюза?

       Британската икономика ще се промени, но тази промяна няма да е еднозначна. Положителен ефект ще бъде по-голямата свобода. Страната вече няма да има задължението да допринася към бюджета на Европейския съюз. Така правителството ще получи властта да разпределя повече публични средства. Предприемачите пък ще се освободят от тежестта на европейските икономически регулации. Ще има обаче и промени, които ще доведат до по-неприятни последствия. Най-голямата такава промяна вероятно ще бъде загубата на достъп до общия пазар на Европейския съюз. Тя може да доведе до пренасочване на чуждестранни инвестиции от Обединеното кралство към държави, които са членки на Съюза. Другият проблем е, че Великобритания ще бъде затруднена да изнася своите стоки и услуги към ЕС.

Едно от предлаганите решения е излизане от политическите рамки на Съюза, но оставане в Европейската икономическа зона. Това обаче би означавало, че Обединеното кралство ще трябва да спазва пазарните регулации, но ще има по-малка възможност да им влияе (понеже няма да е част от европейските институции). Вторият вариант е сключването на индивидуални търговски споразумения, включително с Европейския съюз. Неговото предимство е, че страната няма да се съобразява с изискването на ЕС за свободно движение на работници, което притеснява значителна част от британците. Недостатъкът е, че не всички британски стоки и услуги ще могат да се предлагат на европейския пазар, защото част от тях няма да отговарят на стандартите на Съюза. Третата възможност е Великобритания да създаде алтернативен търговски съюз или да се присъедини към вече съществуващ. Има предложения това да стане на основата на Общността на нациите. Тази идея обаче е трудно осъществима, тъй като голяма част от държавите от Общността са слабо развити икономически и не биха могли да бъдат равностойни търговски партньори. По-реалистичен вариант е страната да се присъедини към вече съществуващ договор, например Северноамериканското споразумение за свободна търговия (САЩ, Канада, Мексико). Добра страна на това решение е, че то ще даде възможност на Великобритания да засили още повече сътрудничеството си с държави, които са културно и политически близки до нея и се възприемат добре от много британски граждани. Лошата е, че то е предпоставка за по-голямо американско влияние върху политиката на Обединеното кралство.

Трансформациите в икономиката (каквито и да са те) ще се отразят и на обществото. Една от най-обсъжданите промени е свързана с ограничаването на имиграцията за европейски граждани, която може да последва след излизането от ЕС. Основните партии и в момента говорят за контрол върху заселването на хора от Съюза в Обединеното кралство. Възможностите в тази посока обаче са ограничени, защото националните властови институции трябва да се съобразяват с европейското законодателство. Британското правителство ще трябва да води балансирана политика по отношение на имиграцията. Известен контрол ще облагодетелства работещите (особено хората, които се занимават с физически труд), тъй като ще ги предпази от конкуренцията на чужденците от по-бедните страни на ЕС. Това ще означава и повишаване или поне запазване на нивото на работните заплати. Прекалените ограничения обаче могат да доведат до оттегляне на производства от страната, съответно до по-малко работни места. Другият проблем с ограничаването на свободното движение на хора е, че то би било двупосочно. По-малката възможност на граждани на ЕС да работят във Великобритания ще означава и по-малка възможност за британските граждани да работят в ЕС.

Обществените промени не бива да се оценяват само чрез икономиката. Евентуалното напускане на Великобритания на Европейския съюз ще има и своите културни последици. Самата идея за отделяне от Съюза е не само икономически въпрос, но също и цивилизационен избор. За част от британците независимостта от ЕС ще е ценна не заради предполагаемите материални ползи, а защото ще съживи чувството им на национална гордост. Тези хора считат, че Обединеното кралство е по-близо културно до други англоговорящи страни (Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ), отколкото до Европа. Те вероятно гледат на членството в Европейския съюз като пречка пред сближването с тези страни.

Този аргумент може да бъде продължен и в сферата на политиката. Популистки политически формации от типа на Британската партия на независимостта правят едно много точно наблюдение, че ЕС не е достатъчно демократичен. Институциите на Съюза са чужди и неразбираеми за сериозна част от британците. Сложните механизми за приемане на законодателство оставят впечатлението (вярно или погрешно), че основните решения се вземат от неизбрани бюрократи, които действат в интерес само на някои от държавите. Европейският парламент е единствената институция, която се избира пряко от гражданите. Парламентът обаче има по-слаби правомощия от националните законодателни събрания. Той няма правото да приема самостоятелно закони. Депутатите просто одобряват законопроекти, които са предложени от Европейската комисия.

Самото европейско законодателство е голям проблем за скептиците. Изискването то да има предимство пред местното нанася голям удар върху гордостта на британските националисти. Парламентът на Обединеното кралство е може би най-големият символ на страната. Сега, когато трябва да се подчинява на европейските регулации, неговата независимост изглежда нарушена. Проблемът е и в характера на самите законодателни актове. Британската правна система се основава на идеята за неписаните източници на право - обичаи, съдебни решения и пр. Европейското право пък разчита изключително на писмени източници. Регулациите и директивите на ЕС са изключително подробни, тежки четива, които само с вида си са способни да отблъснат един британски гражданин.

Друг спорен въпрос е външната политика. Великобритания, като бивша империя, е свикнала да бъде напълно самостоятелна в тази област. Затова е разбираемо, че част от обществото е недоволно, ако на правителството се наложи да се съобрази с мнението на останалите страни-членки по даден външнополитически проблем. Дали обаче напускането на Съюза ще означава задължително повече независимост?

В съвременните изследвания на международните отношения се говори за възникването на многополюсен свят, който е заменил еднополюсния (доминиран от САЩ) на 90-те години. Страни като Китай, Индия и Бразилия се развиват с бързи темпове. Китай дава заявка да бъде равностоен съперник на САЩ. Русия се опитва да възстанови външнополитическите позиции на СССР. Европейският съюз също се стреми да бъде една от силите в геополитиката. Ако Великобритания напусне Съюза, нейното влияние няма да се срине, но ще намалее. Тя ще остане постоянен член на Съвета за сигурност към ООН, ще продължи да има значима роля и в НАТО. Няма съмнение обаче, че Обединеното кралство не притежава нужните ресурси, за да бъде равностойно на САЩ, Китай или Русия.

Ако се стигне до излизане от ЕС, друга заплаха пред британската политика ще бъде стабилността в страната. Част от населението в по-малките провинции (особено в Шотландия) живее с усещането, че Англия нечестно доминира в Обединеното кралство. Освен това шотландците са доста по-положително настроени към Европейския съюз от англичаните. Комбинацията от тези два фактора може да доведе до нови вътрешни проблеми, които да поставят под въпрос териториалната цялост на страната.

Какво ще стане с Европа без Великобритания? Със сигурност ЕС ще изпита икономически затруднения, защото ще остане без един от членовете, които доста помагат за развитието на икономиката. От друга страна, британското напускане ще преразпредели силите. Доминацията на Германия и Франция (в по-малка степен на Италия) ще се увеличи. Останали без сериозна опозиция, политическите елити на тези държави ще могат много по-лесно да се споразумеят за бъдещето на европейската интеграция. Големите губещи ще бъдат по-малките и по-бедните страни-членки, които вече няма да имат свободен достъп до британския пазар на труда и до британското образование.

Напускането на Европейския съюз ще бъде рискован ход за Великобритания. То може да има своите положителни последици, но може и да доведе до икономически спад и политическа нестабилност. По-добър подход би бил политиците на страната да използват евроскептицизма и евентуалния референдум като оръжия. Европейските страни не искат да поемат риска да се разделят с Обединеното кралство. Съединените щати не искат да се лишат от най-верния си партньор в Съюза. Британските управляващи знаят това и могат да го използват. Те имат възможността да стартират дебат, който не само да им осигури по-изгодни отношения с Европейския съюз, но и да направи самата организация по-справедлива.

 

Публикувано на 22 Април 2015 в 17:02 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Великобритания, Европейски съюз, излизане от ЕС,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас