Войната между кюрди и араби в Сирия

От лятото на 2013 г. Отрядите за Народна Самоотбрана (YPG) – въоръженото крило на кюрдската партия Демократичен Съюз (PYD) - водят въоръжена борба срещу джихадистките групи (Джабхат ан-Нусра и ISIS) в северна Сирия. Те имат за цел да възстановят контрола си над териториите, в които преобладава кюрдското население.

До този момент действията на кюрдските милиции са успешни. Те успяха да стабилизират фронта на юг и югозапад от Камишли. От есента на 2013 г. YPG контролират нефтените находища в района на Рмейлан и КПП ал-Яарубия на иракската граница (25 км южно от находището). Войната е пренесена на територията на арабските племена и за това не трябва да ни учудва фактът, че както YPG, така и враговете на кюрдите търсят подкрепа сред племената.

В началото на 2013 г. местната джихадистка група Ахрар ал-Джазира, започна бойни действия против сирийската армия в ал-Яарубия. Със собствени сили групата не успя да постигне успех, но получи помощ от Джабхат ан-Нусра, Ансар аш-Шам и Джураб аш-Шам. Градът падна в началото на март. Последваха очаквани търкания между фракциите, а към лятото - и сериозни военни сблъсъци между YPG и ISIS. Градът се превърна в основна база, от която се осъществяват терористични актове и рейдове срещу кюрдските населени пунктове.

Междувременно Ахрар ал-Джазира се скараха с Джабхат ан-Нусра и борците за свобода бяха изтласкани от града, а техният главатар Абдулахман Навая ал-Асси изчезна. Поради строгите порядки, които установиха от ISIS, местното население избяга от ал-Яарубия и близките села в зоната контролирана от кюрдите. Делегация на арабските старейшини се яви пред ръководството на YPG с молба за помощ и спасяване от джихадистите. Кюрдите откликнаха и техните елитни подразделения бяха преведени от арабските племена в ал-Яарубия. През октомври YPG установи контрол над града.

 

На 60 км западно от ал-Яарубия е разположен Тел Хамис – удобно място за атаки срещу кюрдите. Три месеца след превземането на ал-Яарубия, кюрдските подразделения се придвижиха към Тел Брак и Тел Хамис. Тел Хамис беше обкръжен от три страни. Част от обитателите му преждевременно избягаха в кюрдските райони, но част от тях остана в града и предложи подкрепа на джихадистите. В този случай арабските старейшини не поискаха помощ от YPG. Независимо от това, градът беше атакуван в началото на януари 2014 г.

Въпреки противоречивите данни за случилото се, е ясно, че YPG са понесли тежки загуби, след като са попаднали в засада. Кюрдите обвиняват в предателство арабите, престорили се, че участват на тяхна страна. Силите на ISIS, Джабхат ан-Нусра и Ахрар аш-Шам отново установиха контрол над Тел Брак и няколко села на север от Тел Хамис. YPG си върна Тел Брак през февруари, но не щурмува Тел Хамис. От Асайяш (кюрдската милиция) твърдят, че до войната кюрдското население в ал-Яарабия е било 20%. Останалите 80 % са араби от 20 различни племена. Най-голямото племе е Шамар – 20% от населението на града.

След падането на ал-Яарабия в ръцете на Джабхат ан-Нусра и нейните съюзници, племето Шамар изпрати свои представители при кюрдите с молба за военна помощ срещу заплащане. Хюсеин Кадан, един от лидерите на Шамар, твърди, че племето населява този район от 1916 г. и от тогава поддържа добри отношения с кюрдите, които са ги подкрепяли по време на конфликти с други арабски племена. Местните източници съобщават, че Шамар е единственото арабско племе, отказало да воюва срещу кюрдите по време на кюрдското въстание против сирийския режим (март 2004 г.)

В Тел Хамис и около него, най-голямото арабско племе е Шарабия, вечният конкурент на Шамар. Повечето от Шарабия са преселници от района на Раки през 70-те, на които са преотстъпени конфискувани от кюрдите земи. Преселването е част от проекта на сирийския режим за създаване на “арабски пояс” с цел да бъде отслабена кюрдската доминация на териториите на тяхното традиционно разселване. Шарабия атакуват кюрдите през 2004 г. и това обяснява, защо жителите на Тел Хамис не подкрепят кюрдите. Във времето, когато някои араби в Джазира подкрепят една от основните фракции на ISIS или YPG, други им се противопоставят. По-голямата част, по принцип предпочитат да стоят по-далече от тази война. Болшинството араби от региона са склонни да правят избор само при крайна необходимост, а при промяна на съотношението на силите, лесно преминават на противниковата страна.

 

В тази борба ISIS имат някои важни предимства: нямат угризения да убиват, да измъчват публично и да екзекутират всеки, който бъде обявен за враг (дори и в районите, които сега се контролират от кюрдите, винаги съществува реален риск, че ISIS ще се върнат);. не трябва да се забравя традиционната арабска неприязън към кюрдите (до скоро тук за герой беше считан бившият президент на Ирак - Садам Хюсеин, а сега – лидерът на ISIS Абу Бакр ал-Багдади); много обитатели на “арабския пояс” се опасяват, че кюрдите накрая ще прогонят заселниците от своите традиционни земи.

 

При общия страх от ISIS, YPG намери по-ефективен способ за спечелването на симпатиите на местното население - като го оставиха на спокойствие. Вместо заплахи, мъчения и убийства, YPG предлага защита и основни социални услуги на всички, независимо от тяхното вероизповедание и етническа принадлежност.

 

Продължаващото присъствие на ISIS в Тел Хамис създава осезаеми проблеми на YPG. Сега и двете страни са хвърлили основните си ресурси в битката за Тел Абайяд – друг бастион на ISIS с преобладаващо арабско население (на 230 км западно от Камишли). Базата в Тел Абайяд е по-важна за ISIS, отколкото Тел Хамис. Тя осигурява на джихадистите пряк подход към турската граница и отделя двата кюрдски кантона от третия.

 

Към момента може да се предполага, че Тел Абайяд ще бъде превзет от кюрдите. Остава под въпрос, дали ще могат да го удържат и да установят в него пълен контрол. Ако местното арабско население се отнесе към новата власт на YPG враждебно, тежката победа ще се окаже пирова.

 

Публикувано на 30 Май 2014 в 16:26 часа от
Здравко Иванов


Ключови думи:Войната между кюрди и араби в Сирия, ан-Нусра, Шамар, ISIS, YPG

0 Коментара

Свържете се с нас